Смъртоносно бяло

– Как разбрахте къде да ме намерите? – попита Аамир.

– Не беше лесно – призна Страйк. – Почти никакъв те няма онлайн. – Но накрая – той извади сгънат лист от вътрешен джоб на сакото си и го разгъна – открих Фейсбук страницата на сестра ти. Това е сестра ти, нали?

Той постави върху масичката за кафе листа с изпринтирания пост от Фейсбук. Пълничка миловидна жена в хиджаб сияеше от лошата репродукция на снимката й, на която бе заобиколена от четири малки деца. Като прие мълчанието на Аамир за потвърждение, Страйк продължи:

– Върнах се няколко години назад. Това си ти – заяви и постави втора принтирана страница върху първата. Аамир в по-млада възраст и в академична роба се усмихваше, застанал между родителите си. – Дипломирал си се като първенец на випуска в Лондонския институт по икономика. Много впечатляващо... Включили са те в аспирантска програма за обучение към Външното министерство – додаде Страйк, като постави трети лист върху първите два. На него имаше група елегантно облечени мъже и жени, всичките чернокожи или от други етнически малцинства, застанали около оплешивяващ червендалест мъж. – Ето те теб – каза той – със старшия държавен служител сър Кристофър Бароуклъф-Бърнс, който по това време отговаря за диверсификацията на личния състав.

Окото на Аамир потрепна.

– И ето те пак – продължи Страйк, като постави последната от изпринтираните си от Фейсбук страници – само преди месец в пицарията срещу къщата на Дела. Щом я идентифицирах къде е и си дадох сметка колко близо е до дома на семейство Уин, реших, че си струва да дойда в Бърмъндси да видя дали ще те зърна наоколо.

Аамир се вгледа в снимката, на която бяха той и сестра му. Тя беше направила селфи. Саутуарк Парк Роуд ясно се виждаше през витрината зад тях.

– Къде беше в шест сутринта на тринайсети юли? – попита Страйк.

– Тук.

– Някой може ли да го потвърди?

– Да. Герайнт Уин.

– Нима нощува тук?

Аамир направи няколко стъпки напред със стиснати юмруци. Не можеше да е по-ясно, че никога не се е боксирал, но все пак Страйк се напрегна. Аамир изглеждаше близо до точката на пречупване.

– Казвам само – добави Страйк, като вдигна миролюбиво ръце, – че шест сутринта е странно време Герайнт Уин да е в дома ти.

Аамир бавно свали юмруци, сякаш не знаеше какво да стори, отстъпи назад и приседна на най-близкото кресло.

– Герайнт дойде да ми каже, че Дела е паднала.

– Не можа ли да се обади по телефона?

– Сигурно би могъл, но не го направи – отговори Аамир. – Искаше да му помогна да убеди Дела да отиде в травматологията. Беше се подхлъзнала на последните няколко стъпала и китката й се беше подула. Отидох там... те живеят съвсем наблизо, зад ъгъла, но не можах да я накарам да се съгласи. Тя е упорита. Така или иначе, оказа се само навяхване, не фрактура. Оправи се.