Отдел Убийства: Главният заподозрян

Миша погледна часовника си, помисли една-две минути, после решително пусна в процепа на телефона автомат още един жетон. Звънеше на Настя.

— Забавно — каза тя, като изслуша сбития до няколко изречения разказ на Миша. — Бих искала да знам дали Оксана е потърсила Устинов за помощ като приятел или като работник от правозащитните органи? Ако тя знае, че Устинов работи в данъчната полиция и сега се е обърнала към него, защото той има връзка с нас, излиза, че тя съзнателно сътрудничи с него срещу ръководителите на „Шерхан“ и собствения си любовник. Това говори за сериозна продължителна агентурна разработка, в която ние с вас, Миша, се опитахме да се намесим с немити лапи. Ясно е защо той не ни каза нито дума, кълнеше се, че издателство „Шерхан“ е чисто като новородено бебе. А пък ако момичето не знае какъв е той и с какво се занимава, тогава у мен се появяват маса въпроси. По какъв начин Устинов успява да измъква от нея информация за издателските работи, ако например се пише художник, счетоводител или шлосер? Трябва да е някакъв в нейните очи. И под някакъв предлог да измъква от нея сведения. Но дори това не е най-главното. Ако за него Оксана просто е източник на откъслечна информация, ако не е правил вербовка по този повод, тогава защо се държи за издателството? Да беше ни казал на двамата — виждате ли, периодично се опитвам да напипам нещо, има отделни сведения, но засега не е достатъчно за разгърнато настъпление по целия фронт. Как мислите, защо се прави на толкова потаен?

— Мисля, че той знае всичко за тях, Анастасия Павловна. И много държи на тези знания.

— И на мен ми се струва така. Благодаря, че ми позвънихте, Мишенка, ще се видим утре сутринта и ще доложим на шефа.

На сутринта разказаха всичко на полковник Гордеев.

— Ами, той лъже — махна решително с ръка Виктор Алексеевич. — Лъже и не се изчервява. Със сигурност е в комбина с „Шерхан“, прикрива данъчните им машинации и затова взема от тях ежемесечна заплата, по размери по-приличаща на подкуп. Оксана, естествено, знае чудесно това, затова хукна при Устинов, когато крадците заплашиха да я убият, ако Есипов не даде парите, а Есипов изобщо не се кани да плаща. Момичето е изплашено и търси помощ от единствения познат, но надежден представител на правозащитните структури. Е, какво ще кажете?

— Прилича на истина — съгласи се Настя. — Но нали няма да се обидите, ако ние с Миша проверим това?

— Действайте — кимна полковникът. — За нищо го нямате стария човек. Е, щом не вярвайте, проверявайте.