Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

С приближаването на Кайл Кокошката нагласи ризницата си от пришити към кожата железни халки и провери прибраните в калъфи дълги ножове. Устата му бе изкривена в обичайната кисела гримаса зад сгъстяващите се мустаци и брада.

— Видяхме собственика на лодката. Истински гигант е, Тогг да го отнесе. По-голям от всеки, за когото съм чувал. По-голям от всеки Теломен.

Тръпка на страх премина през Кайл — гигантите, джогените, бяха едни от демоните на неговия народ.

— Джоген?

— Това пък какво е? Джоген? — Кокошката се досети и се усмихна спокойно и без хумор. — Не. Не е от тях.

— В Гвардията чух приказки за гиганти, които живеят в Стратем. На изток. Тоблакай.

Кокошката изсумтя.

— Не, не е като тях.

— Колкото по-големи са, толкова са по-бавни — включи се Преследвача и ги подтикна да вървят.

— Това от личен опит ли го знаеш, а, Преследвач? — попита Кокошката и вдигна вежда.

Преследвача направи знак за тишина.

Докато вървеше през гората, Кайл искаше да разпита Кокошката повече за този гигант, но времето за това бе отминало. Движеха се мълчаливо между дърветата. Достигнаха обработени нивички, отвоювани от края на гората; следваха пръснати нашироко колиби и кошари; те пък се простираха до ивица черни камъни и сивите развълнувани води на Бялото море оттатък нея. Щипещ вятър към сушата се промъкна през бронята, плъстената подложка и ленените ризи на Кайл. Той се уви още по-здраво в наметалото си. Поривите сякаш носеха мраза на леда, породил ги някъде далеч отвъд западния хоризонт.

Прегърбен, Кокошката претича между откритите пространства на нивите. Кайл огледа пръснатите къщета — не се виждаше огън или светилник, въпреки че от някои комини се издигаха бели пипала. Преследвача го последва, а Кайл вървеше в края. Посред колибите, иззад някакво заграждение за кози, се появи Пустошта. Четиримата изтичаха до тъмната ивица, където лодката стоеше леко килната; едничката й мачта бе висока и изящно тънка.

Пустошта опря рамо във високата кърма, а краката му застъргаха в камънаците. Натисна отново и се задъха.

— Момъка да го отнесе! Има усложнение.

— Наблюдавай — рече Преследвача на Кайл. Тримата подпряха рамене в лодката. Напънаха се и вдишаха рязко. Обутите в сандали крака потънаха в чакъла. Лодката проплака високо и изстърга една длан напред по кила си — цял дървесен ствол.

Кайл отдръпна поглед от напъните им и се стресна от гледката на двама души, които се приближаваха. Единият го смая с ръста си — висок почти два пъти колкото обикновен човек, той носеше копие наполовина на височината си. Мъжът до гигантското същество — джоген или не — някак си въобще не изглеждаше незначителен. Тъмен и мускулест, той се движеше леко и изискано и привлече вниманието на Кайл.

— Идат — промърмори той настрани. Тримата братовчеди изоставиха усилията си. Лодката не бе помръднала повече.