Урокът от нейната смърт [bg]

Подушвайки спарен въздух, Корд и Кресги се промъкнаха в апартамента. На пода до тях имаше дървена закачалка за дрехи с подставка за чадъри, с издялано релефно изображение на хрътка, подгонила мечка. Корд метна поглед към черните блестящи махагонови зъби на мечката и продължи по-нататък.

В дневната вонеше на плесен, влажна хартия, прах и на вкиснато, сякаш в стаята имаше старо и болно домашно животно. Помещението бе затъмнено от спуснатите завеси и изглеждаше необитаемо. Библиотечните шкафове бяха претъпкани с книги, но обложките на всички томове бяха от матова хартия с избелял старомоден печатарски шрифт. Дървените столове бяха покрити с прах, а по тапицираните нямаше вдлъбнатини. След Корд бавно се понесе кълбо от прах.

Двамата внимателно се придвижваха, влизайки в стаите и прикривайки се един друг, сценарий, който Кресги бързо усвои. Корд виждаше, че той се вълнува и се старае да гледа едновременно в три посоки. Провериха всички стаи освен кухнята.

Спряха отвън пред затворената двойна стъклена врата.

Кресги бе извил показалеца си около ръбестия спусък на пушката. Корд повдигна нагоре едрия пръст и го опъна до предпазителя. После кимна към вратата и двамата едновременно нахлуха вътре.

Беше празно.

Кресги вдигна чаша с плесенясал слой засъхнало кафе. Върна я на мястото й. Върху масата имаше струпани литературни списания, книги, статии с трудни заглавия. „Делмор Шварц: Поезията на натрапчивостта“. „Особени проблеми при превода на Cantos“. „Възраждането на поета воин“…

Онова чувство най-напред обзе Корд, докато прелистваше празния бележник край жълтия телефон, който бе украсен с лепенка във вид на маргаритка. Той се спря, а прокрадващата се ледена тръпка започна от основата на шията и се спусна по гръбнака му. Скротумът му се присви. Той вдигна един по един запотените си пръсти от пистолета и почувства как краищата им се охлаждат. Озърна се наоколо, погледна към неподвижните крила на вратата, навън през прозореца към почернелия изкривен ствол на една върба.

Той е наблизо. Чувствам го.

Кресги пусна списанието на масата. Корд отиде до печката и я докосна отгоре. Опари се. Чайникът също бе горещ, но когато той отново почука предпазливо по метала, разбра, че контролната лампа загрява празния съд. Той излезе от кухнята и се върна във втората спалня, служеща като кабинет на Гилкрист. Претърси писалището. Хартии, писма, чернови за статии. Драскулки. Нямаше снимки. Нищо, което да подскаже как изглежда Лион Гилкрист или къде може да бъде.

Отново ледена тръпка премина по гърба на Корд. Той трябваше да сподели това.

— Той е наблизо.

— Какво?

— Чувствам го. Той е някъде тук.