Друговремец [bg]

- Да, за пари! - Отново се разпалих, този път провокирана, задето се правеше, че не разбира. - Когато се прибрахме, нямаше търпение да кажеш на Колъм, че сме женени, за да прибереш дяла си от рентата на Макензи!

Той поотвори уста, сякаш за да каже нещо. Вместо това просто се заклати напред-назад и се разсмя. Отметна глава и нададе истински гръмовен смях, след което я отпусна в дланите си, без да спира. Хвърлих се на възглавниците възмутена. Забавно му беше, така ли?

Като още клатеше глава и хриптеше, той се изправи и сложи длани на токата на колана си. Трепнах неволно и той го видя.

Още зачервен от гняв и смях, той ме изгледа нетърпеливо.

- Не - каза сухо, - не мисля да те бия. Дадох ти дума, че няма да го сторя повече, макар да не мислех, че толкова скоро ще съжаля за това. - Той остави колана настрана и затършува в кожената торба, увиснала на него. - Делът ми от рентата на Макензи е около двайсет паунда на тримесечие, сасенак - каза той, като пресяваше през пръсти съдържанието на торбата. -При това шотландски. Това е половин крава.

- Само... само това ли? - попитах глуповато. - Но...

- Това е - потвърди той. - И само това ще получа от Макензи. Забелязала си, че Дугал е пестелив, а Колъм стиска парите си два пъти по-здраво. Но дори кралските двайсет паунда за три месеца не са най-добрата причина човек да се ожени, струва ми се - добави саркастично и ми хвърли остър поглед. - Дори нямаше да ги поискам още сега.

Той извади хартиен пакет.

- Но исках да купя нещо с тях. Затова излязох. Срещнах Лери по случайност.

- И какво толкова си искал да купиш? - попитах подозрително.

Той въздъхна и се поколеба. Подхвърли пакета в скута ми.

- Сватбен пръстен, сасенак - каза той. - Купих го от Юън ковача. В свободното си време прави такива неща.

- О...

- Хайде - подкани ме той след миг. - Отвори го. За теб е.

Очертанията на малкия пакет се размиха. Примигнах и подсмръкнах, но не посегнах да го отворя.

- Съжалявам - рекох.

- Така и трябва, сасенак - отвърна той, ала вече не беше ядосан. Взе пакета от ръцете ми и го отвори. Извади голяма сребърна халка, оформена в орнаментален шотландски стил от две преплитащи се парчета метал. Във всяко бе издълбан миниатюрен вариант на цвета на магарешки бодил, символ на якобитите.

Видях това и после всичко пред погледа ми се разми.

Джейми ми набута в ръцете кърпичка и сторих каквото можах, за да пресуша сълзите си.

- Прекрасен е - рекох, след като се прокашлях и избърсах очи.

- Ще го носиш ли, Клеър? - Вече говореше нежно и когато спомена името ми - правеше го само във формални или лични случаи, - почти се разплаках отново. - Не си длъжна. - Той ме гледаше сериозно, подпрял брадичка с длан. Брачният ни договор е удовлетворен, напълно законен. Защитена си от всичко, с изключение на изрична заповед за арест, и дори от това, ако си в Леох. Ако искаш, можем да живеем разделени - ако това имаш предвид с всички тези глупости за Лери. Може повече да нямаш нищо общо с мен, решиш ли наистина така.

Той не помръдваше и чакаше, докато стискаше халката до гърдите си.