Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
- Така е, да. - Петното наистина се движеше. Присвих очи, за да го фокусирам. Кой английски благородник?
- Херцогът на Сандрингъм.
Скочих на крака с възклицание.
- Какво има, сасенак? - попита разтревожен Джейми.
Посочих черното петно с треперещ пръст - сега се движеше по крака му бавно и отмерено.
- Какво е това?!
Той му хвърли поглед и небрежно го перна с нокът.
- А, това ли? Просто дървеница, сасенак. Нищо, от което...
Реакцията ми прекъсна думите му. При думата „дървеница“ се изстрелях изпод завивките и застанах до стената, възможно по-далеч от гъмжилото на насекоми, както вече си представях леглото ни.
Джейми ме изгледа преценяващо.
- О, раздразнен таралеж, значи? - Наклони глава, като ме разглеждаше любопитно. - Ммм - прекара длан през собствената си коса. - Е, със сигурност. Цялата си рошава, когато се събудиш, дума да няма. - Претърколи се към мен и протегна ръка. Ела тук. Няма да тръгнем преди залез. Ако няма да спим...
В крайна сметка поспахме малко, прегърнати на пода, върху твърдо, но празно от насекоми легло от наметалото ми и поличката на Джейми.
Добре, че бяхме спали, когато имахме възможността. Дугал бързаше да стигнем до Леох преди Сандрингъм и не ни даваше мира. Без каруците напредвахме много по-бързо въпреки лошия път. Само че Дугал ни позволяваше да спираме съвсем за кратко.
Когато стигнахме до портите на Леох, бяхме почти толкова опърпани, колкото първия път, когато дойдохме, и със сигурност също толкова уморени.
Във вътрешния двор се спуснах от коня си, но трябваше да се хвана за стремето, за да не падна. Джейми ме подхвана за лакътя, а когато осъзна, че не мога да стоя права, ме вдигна на ръце. Внесе ме през арката, оставяйки конете на момчетата от конюшните.
- Гладна ли си, сасенак? - попита ме, след като спря в коридора. В едната посока бяха кухните, а в другата - стълбището към спалните. Изстенах и с мъка задържах очите си отворени. Бях гладна, но толкова ми се спеше, че ако опитах да ям, щях да свърша с лице в супата.
Отстрани нещо се раздвижи и отворих замаяно очи. Огромната госпожа Фицгибънс се бе надвесила невярващо над мен.
- Какво му има на горкото девойче? - попита тя Джейми. - Да не я сполетяла беда.
- Не, само се омъжи за мен, макар че може и да го наречеш беда.
Той се отдръпна, за да направи място на, както се оказа, набъбваща тълпа кухненски помощници, конярчета, готвачи, градинари и пазачи, както и най-различни други обитатели на замъка, привлечени от гръмогласните въпроси на госпожа Фиц.
Джейми явно беше решил какво да прави и пое надясно, към стълбището, като отговаряше с половин уста на бурята от въпроси от всяка страна. Аз мигах като бухал в скута му и можех единствено да кимам на тези край себе си, макар че повечето лица бяха колкото любопитни, толкова и дружелюбни.
Когато свърнахме покрай ъгъла в коридора, видях едно много по-дружелюбно лице. Беше Лери, засия, когато чу гласа на Джейми. Очите й обаче се окръглиха и розовите й устенца се отвориха повече от нужното, когато видя какво носи той.
Нямаше време да задава въпроси, преди суматохата край нас рязко да секне. Джейми също спря. Вдигнах глава и видях Колъм, чието изненадано лице бе на едно ниво с моето.
- Какво... - започна той.
- Женени са - избумтя лъчезарно госпожа Фиц. - Колко чудесно! Може да ги благословите, докато им подготвям стаята.
Обърна се и пое към стълбите, като остави значителна пролука в тълпата, през която виждах мъртвешки бледото лице на Лери.
Колъм и Джейми заговориха едновременно - обяснения и въпроси се сблъскваха във въздуха. Поразбуждах се, макар още да не можеше да се каже, че бях съвсем на себе си.
- Е - говореше Колъм с недотам одобрителен тон, - щом сте женени, добре. Ще говоря с Дугал и Нед Гауън - трябва да се погрижим за някои юридически въпроси. Полагат ти се определени неща, когато се ожениш, по силата на договора за зестрата на майка ти.
Джейми поизправи гръб.
- Щом го споменаваш - рече небрежно, - вярвам, че е така. Едно от тези неща е дял от тримесечните ренти от земите на Макензи. Дугал носи каквото е събрал до момента - би ли му казал да задели моята част, докато прави пресмятанията? Сега ме извини, чичо, жена ми е уморена.
Той ме премести в по-удобна позиция и се обърна към стълбището.
В стаята се запрепъвах към огромното балдахиново легло, на което имахме право като женена двойка, и се проснах в него с благодарност. Беше меко, подканящо - и благодарение на вечно бдителната госпожа Фиц, - чисто. Запитах се струва ли си усилието да си мия лицето, преди да се предам на съня.