Друговремец [bg]

Съпругата на Дугал, Маура, бе починала в имението им в Беанахд. Треска. Самият Дугал беше тръгнал по изгрев, заедно с Нед Гауън и вестителя от снощи, за да подготви погребението и да се погрижи за собствеността на жена си.

- Значи не са били близки, така ли?

Джейми сви рамене.

- Не повече, отколкото при останалите съпрузи, струва ми се. Тя беше заета с домакинството и децата - едва ли й е липсвал особено, макар да му се радваше, колчем се прибереше.

- О, да, ти си живял с тях, нали? - Замислих се. Запитах се дали това не е и представата на Джейми за брак. Да живеем отделно и да се събираме само за да правим деца. Ала от малкото, което знаех, бракът на неговите родители е бил изпълнен с близост и любов.

Той отново сякаш прочете мислите ми.

- С моите беше много по-различно, знаеш. Бракът на Дугал беше по сметка, подобно на този на Колъм, повече за земи и съюзи, отколкото защото са се искали. Но моите - е, ожениха се по любов, против волята и на двете семейства, така че бяхме... не точно откъснати, но по-скоро самостоятелни в Лалиброх. Родителите ми не посещаваха често роднини, нито пък вършеха много работа извън имението, затова мисля, че са разчитали повече един на друг.

Той постави длан на кръста ми и ме придърпа към себе си. Наведе глава и докосна с устни връхчето на ухото ми.

- И нашият беше уреден - каза тихо. - Но се надявам, че... може би един ден...

Той млъкна смутено, усмихна се накриво и махна с ръка.

Не исках да го насърчавам, затова се усмихнах възможно най-неутрално и се обърнах към пасбището. Усещах го до себе си - почти се докосвахме, а той стискаше оградата. Аз сторих същото, за да се спра да не го хвана за ръката. Исках повече от всичко да се обърна към него, да му предложа утеха, да го уверя с думи и жестове, че между нас има нещо повече от договорка. Но ме спря именно това, че бе истина.

Какво е това между нас, беше ме питал. Когато съм с теб, когато ме докосваш. Не, не бе никак обичайно. Не беше и просто увлечение, както ми се бе сторило отначало. Нищо не можеше да е по-малко просто.

Но оставаше и истината, че бях обвързана, с обет, вярност, закон. И с любов.

Не можех, не можех да кажа на Джейми какво изпитвам. Да го направя и след това да си замина би било най-голяма жестокост. Не можех и да го лъжа.

- Клеър. - Беше се обърнал към мен и ме съзерцаваше - усещах го. Не продумах, но обърнах лице към него, за да ме целуне. И по този начин не можех да го лъжа, затова не го и сторих. Все пак смътно ми хрумна, че му бях обещала честност.

Иззад оградата ни прекъсна едно силно „Ахм!“. Джейми се сепна, извъртя се и инстинктивно ме бутна зад себе си. Спря и се ухили, когато видя Стария Алек Макмеън с мръсните му панталони и язвителния взор на едничкото му синьо око.