![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
Ръцете му се плъзнаха към гърдите ми, галеха и стискаха, а след това надолу, към хълбоците ми. Притискаше ме с цялата си тежест, после ме прихвана и повдигна за още по-дълбоко проникване. Тогава изкрещях, но той ме спря с уста - не целувка, а още една атака, с която отвори силом устните ми и ожули лицето ми с четината по страните си. Тласкаше по-силно и по-бързо, сякаш за да насили душата ми, както насилваше тялото ми. С тяло и душа запали някаква искра и от пепелищата на отстъплението се роди ответна яростна страст.
Извих се нагоре, за да го срещна, тласък за тласък. Ухапах го по устната и вкусих кръв.
Усетих зъбите му по врата си и впих нокти в гърба му Одрасках го от врата до задника и той също изпъна гръб и извика. Нападахме се отчаяно, хапехме се и се драскахме, опитвахме се да си пуснем кръв, сякаш всеки от нас искаше да се слее с другия и разкъсваше плътта му в желанието си. Викът ми зазвуча заедно с неговия и накрая се изгубихме един в друг в този последен миг на разпад и завършеност.
Върнах се към себе си бавно, наполовина отпусната на гърдите на Джейми, а бедрата ни бяха залепени. Той дишаше тежко със затворени очи. До ухото ми сърцето му биеше със свръхестествено бавния и мощен ритъм, следващ оргазма.
Усети, че се будя, и ме придърпа по-близо, сякаш за да запази още за миг единението ни от онези последни секунди на опасното ни дело. Свих се до него и го прегърнах.
Той отвори очи и въздъхна, а дългите му устни се извиха в лека усмивка, когато погледите ни се срещнаха. Вдигнах вежди в безмълвен въпрос.
- О, да, сасенак - отвърна той с горчивина. - Аз съм твой господар... а ти - мой. Изглежда, не мога да притежавам душата ти, без да изгубя своята.
Обърна ме на една страна и обви тялото ми със своето. Вечерният бриз от прозореца охлаждаше стаята и Джейми се пресегна да ни завие с куверюрата. Твърде схватлив си, момко, мислех си сънливо. Франк така и не бе разбрал това за мен. Заспах, обгърната здраво от ръцете му, и с топлия му дъх в ухото ми.
Когато се събудих на следващата сутрин, накуцвах и ме боляха всички мускули. Затътрих се към нужника, след това към легена за миене. Чувствах вътрешностите си като разбито масло. Сякаш ме бяха били с тъп предмет - и осъзнах, че това е като цяло истината. Тъпият предмет се виждаше, когато се върнах в леглото, сега относително безвреден на вид. Притежателят му се събуди, когато седнах до него, и ме разгледа с нещо много подобно на мъжко самодоволство.
- Като че ли беше здрава езда, сасенак - каза той и леко докосна синината от вътрешната страна на бедрото ми. - Седлото май те е ожулило.
Присвих очи и прокарах пръст по дълбоките следи от ухапване на рамото му
- И ти изглеждаш поизносен, момко.
- Еееми... - отвърна той със силен шотландски акцент. - Ако си легнеш с лисичка, трябва да очакваш да хапе.
Посегна и ме хвана зад врата, придърпвайки ме към себе си.
- Ела, лисичке. Ухапи ме пак.
- А, не. - Заотдръпвах се. - Не бих могла, твърде съм ожулена.
Джеймс Фрейзър не приемаше „не“ за отговор.
- Ще съм много внимателен - придумваше ме той, докато ме дърпаше неумолимо под кувертюрата. И наистина беше внимателен, както само едрите мъже можеха - държеше ме като яйце, беше смирен и търпелив. Стори ми се като компенсация, макар нежната му настойчивост да намекваше за продължение на жестокия урок, започнат през нощта. Щеше да е нежен, но нямаше да приеме отказ.
Докато свършваше, потръпна в прегръдките ми, като се стараеше да не се движи, да не ме нарани. Просто позволи на мига да го завладее.
След това, докато още не се бяхме разделили, той прокара ръка по бледнеещите синини, които пръстите му бяха оставили по раменете ми преди два дни, край пътя.
- Съжалявам за това, мо дюин - каза той и нежно целуна първо едното, след това другото. - Бях много разгневен, но това не е извинение. Срамно е да нараняваш жена, независимо от гнева си. Няма да го правя повече.
Позасмях се иронично.
- За тези ли се извиняваш? Ами останалото? Цялата съм в синини, от глава до пети!
- Така ли? - Той ме огледа преценяващо. - Е, за тези по рамото ти се извиних, а тези - и той ме тупна леко отзад, - си ги заслужи и няма да се извинявам за тях, защото за тях не съжалявам. А пък тези... - Той премина към бедрото ми. - И за тях няма да се извинявам. За тях и ти ми се отплати, с лихвите. Разкървавила си ме на поне две места, сасенак, а гърбът ме щипе дяволски.
- Е, легни си с лисичка... - Ухилих се. - Няма да ти се извинявам за това.
Той се засмя и ме придърпа върху себе си.
- Не казах, че искам извинение, нали? Ако помня вярно, казах „Ухапи ме пак.“