![Друговремец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/2/3/drugovremec-bg-download.jpg)
Друговремец [bg]
- Автор: Гэблдон Диана
- Серия: Друговремец #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928546
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Друговремец [bg]». Краткое содержание книги:
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНА... прекрасни фантастични приключения, романтика, секс... идеално четиво за бягство от ежедневието.“ — ,, Сан Франсиско Кроникъл “
„Габалдон развива изкусно характерите и създава плътна атмосфера. на страниците на тази книга историята оживява за сетивата.“ — „Дейли Нюз “ (Ню Йорк)
„РОМАН, КОЙТО ТЕ ПОГЛЪЩА. смесица от история, романтика и приключение.“ — „ Синсинати Поуст “
„СМАЙВАЩ!“ — „Лос Анджелис Дейли Нюз “
„Пиршество за любителите на шотландската история, на героичните приключения и любовния роман.“ — „Киркъс Ривюс “
„ИНТРИГУВАЩ. поглъщащ. когато затворите последната страница, ще ви е трудно да се разделите с героите.“ — „Дейли Прес “ (Нюпорт Нюз)
„ОСТРОУМЕН. и богат чувствен романс и историческо приключение.“ — „Анистър Стар “
„Габалдон показва не само усет към фактологичния детайл, но и способност да създава запомнящи се характери и въздействащи еротични сцени.“ — „Лоукъс“
„ИЗПЪЛНЕН С ВЪОБРАЖЕНИЕ И НАПРЕЖЕНИЕ. първият роман на Габалдон позволява на читателя да се потопи в реалността на XVIII век, видяна през очите на жена от XX век.“ — „ Форт Лодърдейл Сън Сентинъл “
„ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОЛОРИТЕН. Диана Габалдон е роден разказвач, който ще ви остави без дъх. Тя пренася читателя в друго време с лекотата на ерудиран историк, а след това вдъхва живот на героите така, че ще повярвате, че наистина съществуват.“ — „Рейв Ривюс“
С него си заминаха, струваше ми се, и надеждите ми за бягство и завръщане у дома. О, Франк. Затворих очи, а по носа ми се плъзна сълза. Тогава отворих широко очи и примигнах усилено, докато се опитвах да спомня лицето му. За миг си бях представила не възлюбения си съпруг, а предтечата му Джак Рандал, изкривил плътни устни в подигравателна усмивка. И докато бягах наум от този образ, се бях прехвърлила на лицето на Джейми, уплашено и разгневено, както при прозореца във форта. Колкото и да опитвах, не можех да си върна ясно образа на Франк.
Паниката рязко ме вледени и обхванах лакти с длани. Дори да успеех да се избягам и да открия каменния кръг, какво? Какво тогава? Джейми, надявах се, скоро щеше да намери утеха, може би с Лери. И преди се бях питала как ще реагира, когато изчезна. Но въпреки онова мимолетно съжаление край потока, никога не се бях питала как бих реагирала аз.
Играех си с връвта, която събираше роклята ми на врата, връзвах я и я развързвах. Ако възнамерявах наистина да си отида, никому не правех услуга, като позволявах връзката между нас да укрепне допълнително. Не биваше да му позволявам да се влюби в мен.
Ако изобщо имаше шанс за това - спомних си още веднъж за Лери и разговора му с Колъм. Ако се беше оженил за мен така хладнокръвно, както изглеждаше, може би емоциите му бяха в по-голяма безопасност от моите.
При цялата умора, глад, разочарование и несигурност вече се бях докарала до толкова силно объркване и нещастие, че не можех нито да спя, нито да стоя на едно място. Вместо това блуждаех нещастно из стаята, взимах напосоки предмети и ги връщах по местата им.
Течението от отворената врата наруши крехкото равновесие на гребена, който крепях на показалеца си - Джейми се връщаше. Изглеждаше позачервен и странно превъзбуден.
- О, будна си - рече, явно изненадан и смутен, че ме е сварил така.
- Да - рекох нелюбезно, - да не би да се надяваше, че ще спя, когато се върнеш от нея?
Той събра вежди за миг, после ги повдигна питащо.
- От нея ли? Имаш предвид Лери?
Когато го чух да произнася името й с небрежната шотландска напевност - „Ле‘ери“, - ме обзе ирационален гняв.
- Значи си бил с нея!
Джейми доби объркан, предпазлив и леко отегчен вид.
- Да. Натъкнах се на нея на стълбището, докато излизах. Добре ли си, сасенак? Изглеждаш напрегната.
Изгледа ме преценяващо. Вдигнах малкото огледало и видях, че косата ми стърчи като рошава грива, а под очите ми тъмнеят кръгове. Пуснах го на леглото.
- Не, съвсем добре съм - казах, овладявайки се с мъка. Опитах се да си придам непринуденост. - И как е Лери?
- О, направо чудесно - каза той. Облегна се на вратата, скръсти ръце и ме изгледа замислено. - Сигурно се е изненадала, че сме женени.
- Направо чудесно - повторих и поех дълбок дъх.
Когато вдигнах глава, той ми се усмихваше широко.
- Не би се тревожила заради девойчето, нали, сасенак? - подпита ме лукаво. - Нищо не значи за теб. Нито за мен.
- Така ли? Не е искала или не е можела да се омъжи за теб? Трябвало е все някоя да те вземе и си се възползвал от възможността. Не те виня - по-точно не го винях много, - но...
Прекоси стаята с две крачки и ме хвана за ръцете. Постави пръст под брадичката ми и вдигна главата ми.
- Клеър - каза с равен тон. - Ще ти кажа защо се ожених за теб, когато му дойде време. Или пък няма. Пожелах от теб честност и ти предлагам същото. Задълженията ми към момичето изискват само вежливост. - Стисна брадичката ми между палец и показалец. - Но го изискват. - Пусна брадичката ми и я докосна с юмрук. - Чуваш ли ме, сасенак?
- О, чувам те! - Отскубнах се и потърках негодуващо челюстта си. - И съм сигурен, че ще си много вежлив с нея. Но следващия път дръпни пердетата на нишата, не искам да гледам.
Веждите му отново се стрелнаха нагоре и лицето му поруменя.
- Да не би да предполагаш, че ти слагам рога? - попита ме невярващо. - В замъка сме от по-малко от час, целият съм покрит с пот и прах от два дни в седлото, коленете ми треперят, а ти мислиш, че първата ми работа е била да прелъстя девица на шестнайсет? - Поклати смаяно глава. - Не знам дали искаш да направиш комплимент на мъжествеността ми, сасенак, или да обидиш ценностите ми, но и в двата случая не ми харесва. Мърто ми каза, че на жените им щукват глупости, но... Боже!
Прокара едра длан през косата си и връхчетата й щръкнаха безредно.