Друговремец [bg]

- Е, ако нямаш права върху мен, сасенак - каза той, - то аз имам върху теб! Ела.

Сключи длани около лицето ми и ме целуна. В целувката нямаше нищо нежно или плахо и аз се задърпах, опитвайки се да се го избутам от себе си.

Приведе се, пъхна ръка под коленете ми и ме вдигна. Не бях осъзнала напълно колко дяволски силен е.

- Пусни ме! Какво си мислиш, че правиш?

- Струва ми се, че е ясно, сасенак - процеди през зъби. Приведе глава и ясният му поглед ме прониза като горещ ръжен. - Макар че, ако трябва да ти се каже, мисля да те пренеса до леглото. И ще те държа там, докато научиш какви права имам върху теб.

Отново ме целуна, нарочно силно, за да спра с възраженията си.

- Не искам да спя с теб! - извиках, когато отново можех да говоря.

- Не възнамерявам да спя, сасенак - отвърна той с равен тон. - Още не.

Стигна до леглото и внимателно ме остави на обшитата със стилизирани рози кувертюра.

- Знаеш прекрасно какво имам предвид, по дяволите! - Понечих да се претърколя до другата страна и да сляза, но той стисна здраво рамото ми и ме завъртя към себе си.

Сините му очи ме фиксираха отблизо и дъхът ми почти заседна в гърлото.

- Не съм те питал какво искаш, сасенак - отвърна той заплашително тихо. - Ти си ми жена, казвам ти го за пореден път. Може да не си искала да се омъжваш за мен, но точно това направи. Ако тогава не си забелязала, твоята част от сделката включваше думата „да се подчинявам“. Ти си ми жена и ако те искам, жено, ще те имам, проклета да си!

С всяка следваща дума тонът му се повишаваше, докато накрая почти викаше.

Застанах на колене, стиснала юмруци до хълбоците си, и също му се развиках. Трупаното през последния час нещастие бе стигнало точката на кипене и не го пощадих.

- Ще съм проклета, ако се дам на теб, малтретираща свиня такава! Мислиш, че можеш да ми нареждаш кога да си лягам с теб? Да ме използваш като проститутка, когато пожелаеш? Е, не можеш, шибан копелдак такъв! Ако го направиш, с нищо не си по-добър от драгоценния си капитан Рандал!

Той ме изгледа страховито за миг и рязко пристъпи встрани.

- Тогава си върви - и кимна към вратата. - Ако мислиш така за мен, върви! Няма да те спирам.

Поколебах се за миг, без да свалям поглед от него. Беше стиснал здраво челюст и се извисяваше над мен като Родоския колос. Този път си бе сложил здрави юзди, макар очевидно да бе също толкова ядосан, колкото край пътя до Дуунсбъри. Въпреки това виждах, че наистина го мисли. Ако изберях да си тръгна, нямаше да ме спира.

Вдигнах брадичка, също стиснала челюст.

- Не. Не. Не бягам от нищо. И не се боя от теб.

Погледът му се премести към гърлото ми. Пулсът ми препускаше бясно.

- Да, виждам - каза той. Докато ме гледаше, на лицето ми лека-полека се изписа неохотно примирение. Приседна на леглото, като остави разстояние между нас, и аз също седнах предпазливо. Той си пое дълбоко дъх няколко пъти, преди да продума, а лицето му върна

донякъде обичайния си цвят.