Друговремец [bg]

Джейми се поизтегна на мястото си и направи гримаса на неудобство.

- От друга страна - каза, - мехурът ми ще се пукне след броени мигове. Сега се връщам. Постави ръце на пейката, прескочи я ловко и се скри зад по-ниската арка.

Обърнах се в посоката, където седеше Гейлис Дънкан и скромно отпиваше бира от сребърна купа. Артър, съпругът й, беше на съседната маса с Колъм, както подобаваше на районния криминален обвинител, но Гейли бе настояла да седне до мен с оправданието, че не иска да слуша мъжки разговори цяла вечер.

Хлътналите очи на Артър бяха затворени, със синкави торбички от вино и умора. Беше се отпуснал на лакти, гледаше безизразно и не слушаше разговора на главатарите до себе си. Светлината открояваше рязко острите им чертите, но Артър изглеждаше просто болен и дебел.

- Съпругът ти не изглежда много добре - отбелязах. - Стомахът му влошава ли се? Симптомите бяха объркващи - нито язва, нито рак, не и с толкова плът по костите му. Може би просто беше хроничен гастрит, както настояваше Гейли.

Хвърли бегъл поглед към съпруга си, преди да свие рамене.

- А, добре си е - рече. - Поне не е по-зле. Ами твоят съпруг?

- Какво той? - попитах предпазливо.

Сръчка ме познайнически в ребрата с доста острия си лакът и видях, че и на нейната маса има немалко празни бутилки.

- И без риза ли е толкова хубав?

- Ами... - Зачудих се какво да отговоря, а тя проточи врат към входа.

- А ми обясняваше как никак не ти харесва! Хитруша. Половината момичета в замъка биха искали да те оскубят. На твое място бих внимавала какво ям.

- Какво ям ли?

Сведох объркан поглед към дървения поднос, празен, с изключение на мазно петно и самотна глава варен лук.

- Отрова - изсъска мелодраматично в ухото ми тя, като ме обля и със солидно количество изпарения от бренди.

- Глупости - отвърнах студено и се отдръпнах от нея. - Никой не би искал да ме отрови само защото... е, защото... - Думите не ми идваха лесно и ме осени, че и аз може да съм пила повече, отколкото си мислех. - Стига, Гейли. Този брак... не съм го планирала, знаеш това. Не съм го искала! Беше просто... необходима договорка - довърших, надявайки се, че светлината на свещите скрива руменината ми.

- Ха! - възкликна тя иронично. - Струва ми се, че някой добре се е погрижил за теб. -Хвърли поглед към свода, под който се беше скрил Джейми. - И проклета да съм, ако това на врата ти не са смучки. - Вдигна платинена вежда. - Ако е било необходима уговорка, бих казала, че си получила добра отплата.

Приведе се към мен.

- Вярно ли е? - прошепна. - Това, дето го казват за палците?

- Палци ли? Гейли, какво, за Бога, бръщолевиш?

Тя ме изгледа съсредоточена. Красивите й сиви очи бяха разфокусирани и се надявах да не се катурне върху мен.

- Не може да не знаеш! Всеки знае! Палците на един мъж показват колко му е дълъг. Е, и тези на краката - добави благоразумно, - но те се преценяват по-трудно заради обувките. А онова рижо вълче - и тя кимна към свода, където точно се бе появил Джейми, - може да обхване цяла тиква с една ръка. Или цял задник, а? - Отново ме сръчка.