Отровни думи [bg]

— Има около четири милиона. Милион и половина от продажбите на дърворезбите, малко над милион от антиките, които му е давал Отшелника, а имотите му са на стойност около един милион. До под кривата круша сме — призна мрачно Жан Ги.

Но Гамаш знаеше, че всъщност са много близо. И разбираше, че в такъв момент земята или ще се втвърди, или ще се срине под краката им.

Колата плавно спря пред бистрото. По пътя главният инспектор бе така притихнал на своята седалка, че Бовоар се запита дали не е задрямал. Изглеждаше уморен, а и как да е иначе след дълъг полет с „Еър Канада“? Авиокомпанията, която взема пари за всичко. Жан Ги бе убеден, че скоро ще сложат терминал за кредитни карти до аварийните кислородни маски.

Младият инспектор се извърна и установи, че главата на Гамаш наистина е клюмнала, а очите му — затворени. Не искаше да притеснява началника си, изглеждаше толкова спокоен. Тогава забеляза, че възрастният детектив леко потърква с палец снимката, която държеше в отпуснатата си ръка. Бовоар се вгледа малко по-внимателно. Главният инспектор не бе затворил очи — не напълно.

Присвил бе клепачи и се взираше настойчиво в разпечатката в ръцете си.

На нея се виждаше дърворезба, която изобразяваше планина. Пуста и безлюдна. Сякаш изсечена до голо. Само няколко хилави бора се гушеха в подножието. Имаше нещо тъжно в нея, някаква празнота — това усещаше Гамаш. И все пак произведението ясно се отличаваше от останалите. В него имаше лекота. Присви очи, погледна още по-отблизо и го видя. Онова, което бе помислил за още едно борче в подножието, всъщност бе друго.

Млад човек. Момче, което колебливо пристъпваше в полите на резбованата планина.

А в стъпките му бяха избуяли млади стръкчета трева.

Спомни си за портрета на Рут, нарисуван от Клара. Художничката бе запечатала онзи миг, когато отчаянието се превръща в упование. Тази забележителна дърворезба носеше безнадеждност, но и някакво странно късче надежда. Нямаше нужда Гамаш да гледа по-отблизо, за да разбере, че момчето е същото, което бе видял и в останалите скулптури. Но страхът бе изчезнал. Или може би още не се бе появил?

Откъм селския площад долетя крякането на Роза. Днес патицата беше в бледорозов ансамбъл с пуловер… и с перлена огърлица.

— Voyons — възропта Бовоар, като кимна към птицата, докато с началника му слизаха от колата. — Можете ли да си представите да слушате това по цял ден?

— Ще видиш, като ти се родят деца — отвърна Гамаш и се спря пред бистрото, за да погледа Роза и Рут.

— И те ли крякат?

— Не, но определено вдигат много шум. И правят разни други неща. Планирате ли деца?

— Може би след време. Инид не гори от желание. — Младият инспектор застана до началника си и двамата се загледаха в притихналото село. Притихнало, ако не се броеше крякането. — Имате ли новини от Даниел?

— Рен-Мари е говорила с тях вчера. Всичко е наред. Бебето трябва да се роди след две седмици. Ще заминем за Париж веднага щом пристигне вестта.

Бовоар кимна: