Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
Тя тръгна бавно из стаята.
— Тези две жени работят по компютърните данни на Тислър. Все още се мъчим да налучкаме — обърна се тя към Грейвър, — но има известен напредък. Ей там онзи мъж се опитва да разбере самоличността на човека, с когото Бъртъл се е срещнал при фонтана Транско. Не сме го открили, но пък така опресняваме данните за ония хора, затова всъщност то ни е от полза. Доста време мина, откакто не съм допълвала фотоархива си, а без причина обикновено не го правим.
— Дани — каза тя, посочвайки едно момиче на следващата компютърна система — търси някакви дири на Брод Страсър. Вие, момчета, се натъкнахте на един от най-недостъпните типове в бранша. Да вземем например Калатис. Ние предполагаме, че той е закупил имот в района на Хюстън някъде около 1989 година. Предполагаме, че оттогава прекарва половината си време там, но не можем да го докажем. Нашите сътрудници по недвижимите имоти казват, че според тях не е така, че не съществуват покупки на жилища, до които да не могат да се доберат. Те грешат, но не можем да подкрепим това с доказателства. Той притежава частен самолет, „Десолт Фолкън“. Знаем, че е на името на неговия пилот, бивш инструктор от израелските въздушни сили. Знаем, когато той тръгва от Колумбия с него… и това е всичко, което ни е известно. Веднъж, през 1989 година, го пипнахме в Хоби. Самолетът остана там три дни. Знам, че се е върнал с него тук, но не можем да го докажем. Според нас той подкупва някой авиодиспечер в Хондурас — в Тегусигалпа. Той влиза в страната през онова тясно заливче, Гълф Фонсека, пресича Хондурас и се появява над островите от другата страна като някой друг. Освен това, за да бъде в безопасност, той използва частна писта някъде около Хюстън вместо някое от летищата. Ала не можем да го докажем.
Тя млъкна, без да обяснява нищо за последните три или четири компютърни системи.
— И така нататък — рече тя. — Винаги преследваме нещо.
Арнет тръгна към библиотеката, а Грейвър и Нюман я последваха. Когато влязоха, радиотелефонът на Грейвър, който той бе оставил на масата, бръмчеше. Вдигна го. Беше Пола.
— Грейвър, с Хийт всичко мина благополучно. Тя замина. Но веднага щом се върнахме в дома ти, Джинет Бъртъл пристигна с кола след нас. Изпаднала е в истерия. Смятала, че ти ще си вкъщи. Мисли, че Дийн е мъртъв. Съвсем е разстроена. Лара е при нея.
Сърцето на Грейвър се сви.
— Защо мисли, че той е мъртъв?
— Онази експлозия. Местните станции прекъснали главните програми, за да съобщят. Тя твърди, че Дийн държи лодка в Саут Шор Харбър.
— Господи.
— Мисля, че трябва да дойдеш тук. Тя твърди, че има нещо да ти казва. Очевидно Дийн се е страхувал през последните няколко дни. Дал й някакъв материал, който тя трябвало да ти предаде, в случай че той умре. Мисля, че е и страшно уплашена. Не знам… май има нещо повече тук. Смятам, че е по-добре да дойдеш.
— Тя изненада ли се защо двете с Лара сте у дома?
— Да, и аз просто й обясних, че се занимаваме с една задача. Гледай да дойдеш.
— Добре, идвам.
— Чул ли си нещо от Нюман? — в гласа й се долови загриженост.
— Той е тук при мене. Намерил е нещо у Шек. Ще ти разкажа подробно, когато дойда.
58.
Когато Грейвър стигна до дома си, Джинет Бъртъл тихо седеше с Лара на дивана в дневната. Двете се бяха обърнали една към друга и разговаряха. Лара, по-мила от Пола и с която Джинет се познаваше по-добре, тъй като винаги я виждаше в службата, щом дойдеше да види Дийн, имаше естествената дарба да общува, докосвайки се до съкровените неща, и то искрено и безкористно. Точно от такова сърдечно съчувствие се нуждаеше Джинет в този момент и Лара очевидно бе съумяла да я успокои.
Когато Грейвър влезе в стаята, Джинет веднага скочи.
— Маркъс — каза тя. — Слава богу. — По лицето й нямаше грим и очите й бяха зачервени и подпухнали, а модните й дрехи бяха така измачкани, сякаш ги е носила от много отдавна и изобщо не се интересува от техния вид.