Без светлина [bg]

В това време Лара и Пола влязоха в стаята и седнаха. Грейвър помоли Джинет да започне от самото начало, да не бърза и да не се смущава, ако той я прекъсва с някои въпроси.

— Боже мой, не знам как да започна — рече тя. — Видях по новините… Саут Шор Харбър. Там държим платноходка и мисля… мисля, че там отиде Дийн, когато тази вечер излезе от къщи.

— Защо мислиш така?

— Защото имаше среща… с някого. Когато имаше срещи, понякога използваше лодката.

— Откъде знаеш?

— Веднъж той се изпусна, просто спомена. Нещо не беше почистено, когато отидохме там, за да поплаваме и той рече, о, забравих да се погрижа за това след последната среща. Видях как трепна, нали разбираш, нещо такова. Предположих, че е свързано с работата, затова нищо не казах. Опитвах се да не го разпитвам. Това е винаги трудно, да се мъчиш да игнорираш всички… необясними неща.

— Но там има много лодки, Джини — рече Грейвър. — Защо смяташ, че Дийн е бил на лодката, която е експлодирала?

— Бил ли е? — Тя го погледна и цялата се стегна. Беше смел въпрос и показваше догадката й, че Грейвър вече знае истината.

— Не знам нищо за случилото се там — излъга Грейвър. — В службата има много обаждания за това, но се съмнявам дали до утре ще науча изобщо нещо. Разбрах, че там е истински хаос.

— Лодката беше на номер четирийсет и девет — настръхна тя.

— Джини, още не знаем такива подробности. Самият аз се мъча да разбера и когато наистина науча нещо, веднага ще ти кажа.

Той млъкна, а тя продължаваше втренчено да го гледа. Сякаш виждаше всичко през него, но въпреки това той продължи.

— Официално Дийн беше в отпуск, Джини — рече той. — Той не би трябвало да се среща с някого сега, нали?

Тя се взираше в салфетката, която мачкаше в ръцете си.

— Ами, аз, ъ, казах на Пола, че… о, господи — тя вдигна очи, мъчейки се да сдържи сълзите си. — Дийн… Дийн вършеше нещо друго… освен служебната работа… искам да кажа, работата в отдела… нещо друго…

Тя се спря, беше й трудно да подеме въпроса.

— Той ли ти каза това?

Тя поклати глава.

— Не, разбира се — каза тя. — Той не би направил това. — Пое си дълбоко дъх. — Ами, преди около година… или по-малко… той започна отново да излиза нощно време. Бях свикнала с това, когато беше детектив, но то беше преди години. Като аналитик много рядко го правеше. Но започна да излиза най-малко веднъж нощем почти всяка седмица. Накрая го попитах, казах, каква е тази история с излизането? Нали не е длъжен да го прави. — Тя сведе очи. — Мислех си… мислех си, че се среща с друга жена. Избухнах. Той ме накара да седна и обясни, че в момента се водело особено разследване и всеки трябвало да работи извънредно. Било нещо голямо, дълго и щяло да продължи още доста време. След това той беше много… деликатен в това отношение, изобщо не се опитваше да се крие или да се държи тайнствено. Но ми напомни, че ако изобщо заговоря с някого от вас, нали разбирате, когато идвам при него в службата, не трябвало никога да споменавам, че работи до късно, защото нямало да изглежда никак хубаво, ако се разбере, че споделя служебни въпроси с мен вкъщи.