Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
— Та, почуках на вратата на Чарли тази сутрин и го поканих да се поразходи с мен. Той беше объркан, но когато му казах, че става дума за теб и че си се върнала в града, той ме последва в гората. Казах му, че вече не си болна и че нещата са малко откачени, но е за добро. Той щеше да тръгне, за да те види, но му казах, че преди това имам да му покажа нещо. И тогава се преобразих. — Джейкъб сви рамене.
Имах чувството, че менгеме е притиска силно зъбите ми.
— Искам дума по дума, пес такъв.
— Е, ти каза, че имам само трийсет секунди… добре, добре. — Изражението ми сигурно го е убедило, че не бях в настроение за закачки. — Дай да видя… Преобразих се и се облякох и след като той започна да диша отново, аз казах нещо от сорта на «Чарли, ти не живееш в света, в който си си мислел, че живееш. Добрата новина е, че нищо не се е променило — освен, че сега и ти знаеш. Животът ще си продължава както и преди. Можеш да се върнеш обратно в преструвките, че не вярваш на нищо от това.» Отне му минута да си събере мислите и тогава поиска да знае какво наистина става с теб и цялата тази история с рядката болест. Казах му, че наистина си била болна, но сега си добре — само че е трябвало да се промениш малко по време на възстановителния процес. Искаше да знае какво имах предвид под «промяна» и аз му казах, че сега изглеждаш много повече като Есме, отколкото като Рене.
Едуард изсъска, докато аз зяпах ужасено — това се отправяше в опасна посока.
— След няколко минути, той попита много тихо дали и ти също се превръщаш в животно. И аз му отвърнах «Ще й се да е толкова готина!» — Джейкъб се засмя.
Розали издаде звук на отвращение.
— Започнах да му обяснявам повече за върколаците, но не успях да се доизкажа, защото Чарли ме прекъсна и каза, че предпочитал да не знае детайлите. След което ме попита дали си знаела с какво се захващаш като си се омъжвала за Едуард, и аз казах «Разбира се, знае за това от година, още откакто се премести във Форкс.» Това не му се хареса особено. Оставих го да се пеняви, докато го изкара от системата си. След като се успокои, просто поиска две неща. Искаше да те види и аз му казах, че ще е по-добре, ако ми даде преднина, за да обясня.
Вдишах дълбоко.
— Какво е другото нещо, което е поискал?
Джейкъб се усмихна.
— Това ще ти хареса. Главното му изискване бе да му бъде казвано колкото се може по-малко за всичко това. Ако не му е жизненоважно да знае нещо, задръжте го за себе си. Само най-нужното.
Изпитах облекчение за пръв път, откакто Джейкъб влезе вътре.
— Мога да се справя с тази част.
— Като изключим това, би искал да се преструва, че всичко си е нормално — усмивката на Джейкъб стана самодоволна — вероятно подозираше, че ще започна да усещам първите признаци на благодарност всеки момент.
— Какво му каза за Ренесме? — опитах се да поддържам острият като бръснач тон в гласът си, борейки се с неохотната признателност.
Беше прибързано. Все още имаше толкова много нередни неща в цялата тази ситуация. Дори и намесата на Джейкъб да бе изкарала от Чарли най-добрата реакция, на която бих се надявала…
— О, да. Казах му, че с Едуард сте наследили още едно малко гърло за хранене. — Той погледна към Едуард. — Тя е повереното ви сираче — като Брус Уейн и Дик Грейсън. — Джейкъб изсумтя. — Не мислех, че ще имате нещо против да излъжа. Това е част от играта, нали? — Едуард не отвърна по никакъв начин, така че Джейкъб продължи. — Чарли бе отвъд възможностите си да се шокира в този момент, но попита дали ще я осиновите. «Като дъщеря? Тоест, че ще съм един вид дядо?» — бяха точните му думи. Потвърдих. «Поздравления, дядо» и така нататък. Дори се поусмихна малко.
Смъденето се върна в очите ми, но не от страх или гняв този път. Чарли се бе усмихнал на идеята, че е дядо? Чарли ще срещне Ренесме?
— Но тя се променя толкова бързо — прошепнах аз.
— Казах му, че тя е по-специална от всички ни взети заедно — каза Джейкъб с нежен глас. Той се изправи и се приближи към мен, отпъждайки с ръка Лия и Сет, когато понечиха да го последват. Ренесме се пресегна към него, но аз я придърпах по-близо до себе си. — Казах му «Довери ми се, не искаш да знаеш за това. Но ако можеш да игнорираш всички странни неща, ще бъдеш удивен. Тя е най-чудесният човек в целият свят.» След това му казах, че ако може да се справи с това, всички ще останете за по-дълго и той ще има шансът да я опознае. Но ако е прекалено много за него, ще напуснете. Той каза, че стига никой да не му дава прекалено много информация, е съгласен.