Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Когато влезе, погледна в стаята на Амелия; тя лежеше спокойно, а очите й изглеждаха затворени, и той остана доволен, че тя спи. След като се прибра в жилището си от бала, той завари ординареца си вече зает с приготовленията за заминаването му. Човекът разбра направения от него знак да пази тишина, така че всичко бе свършено много бързо и безшумно.
Да влезе ли и да събуди Амелия — мислеше си Джордж — или пък да остави бележка на брат й, той да й съобщи новината за заминаването му? После реши и влезе да погледне още веднъж.
Когато отиде за първи път в стаята й, тя бе будна, но държеше очите си затворени, за да не би да изглежда, че дори будността й го упреква. Но понеже се бе завърнал толкова скоро след нея, това плахо мъничко сърце се почувствува по-спокойно и като се извърна към него, докато той си излизаше тихичко от стаята, тя изпадна в лека дрямка. Джордж дойде да я види още веднъж, влизайки по-тихо от по-рано: Под светлината на бледата нощна лампа той виждаше милото й бледо лице. Завършващите й с дълги ресници синкави клепачи бяха затворени, а едната й ръка, закръглена, гладка и бяла, лежеше над покривката. Боже мой! Колко невинна и чиста бе тя, колко мила и нежна и колко самотна! А той, себичен, жесток потънал в престъпления! С болка на сърце, обхванат от срам, той застана в края на леглото и се загледа в заспалата девойка. Как се осмеляваше — кой беше той, та да се моли за една тъй безгрешна! Господ да я благослови! Господ да я благослови! Приближи се до леглото и погледна ръката, малката мека ръчица, отпусната в сън; и той се наведе безшумно над възглавницата, към нежното бледо лице.
Две хубави ръце се обвиха мило около врата му, докато той се навеждаше.
— Аз съм будна, Джордж — каза клетото дете с въздишка, която просто можеше да сломи малкото сърце, сгушено така близо до неговото. Тя беше будна, горката душица, и за какво? В този миг рогът на казармата засвири ясно и звукът му се понесе из града; и сред биенето на пехотинските барабани и дрезгавите ноти на шотландските гайди целият град се пробуди.
Глава XXX
«Девойката, която оставих след себе си»
Ние не твърдим, че се числим към военните романисти. Мястото ни е при мирното население. Когато арената се разчисти за бой, ние слизаме долу и чакаме смирено. Иначе само ще пречим на схватките на смелите юнаци. Няма да придружим полк… по-далеч от градските порти, а ще оставим майор О’Дауд да изпълни дълга си и ще се върнем при съпругата му, при дамите и при багажа.
Майорът и жена му не бяха поканени на бала, където в последната глава видяхме другите си приятели. Така че те имаха много повече време за здравословна почивка и сън, отколкото онези, които искаха едновременно да се радват на удоволствия и да изпълняват дълга си.
— Моето убеждение е, Пеги, миличка — каза той, докато дърпаше спокойно нощната шапка над ушите си, — че след ден-два ще се разиграе такъв бал, какъвто мнозина от тях не са и чували. — И той беше много по-щастлив да се оттегли на почивка, след като изпие спокойно чашка вино, вместо да се появява на разни забавления. Пеги от своя страна би желала да покаже тюрбана и райската си птица на бала, но само ако не беше новината, която й бе съобщил съпругът й и която я беше направила много сериозна.
— Бих желал да ме събудиш около половин час преди да свирят тръбите — каза майорът на жена си. — Вдигни ме към един и половина, Пеги, миличка, и се погрижи да ми приготвиш нещата. И може би, мисис О’Д., аз няма да се върна за закуска. — И след тези думи, които означаваха, че според него полкът ще тръгне на поход на следното утро, майорът престана да приказва и заспа.
Мисис О’Дауд, тази добра домакиня, с камизола и навита на книжки коса, почувствува, че в този критичен момент дългът й налагаше да действува, а не да спи. «За това ще има достатъчно време — каза тя, — когато Майк замине.» Така че тя му приготви пътната чанта, изчетка мундира, шапката и другите части на военното облекло и ги нареди едно до друго. После сложи в джобовете му някои леки закуски за из път, както и плетена джобна бутилка, в която имаше близо пайнт удивително силен коняк, който тя и майорът много обичаха. И щом стрелките на часовника показаха един и половина, а вътрешният му механизъм (според хубавата му притежателка неговият звън бе също като катедрална камбана) отброи ударите на този фатален час, мисис О’Дауд събуди своя майор, след като му бе приготвила чаша от най-хубавото кафе, каквото можеше да се направи тази сутрин в Брюксел. И никой не ще отрече, че приготовленията на тази достойна жена доказваха любовта й не по-зле, отколкото сълзите и истеричните припадъци, с които по-чувствителните жени проявяват чувствата си. Ще се отрече ли също, че като пиеха заедно това кафе, докато тръбите свиреха за ставане от сън, а барабаните биеха из различни части на града, те вършеха нещо много по-полезно и по-подходящо за целта, отколкото всякакъв демонстративен изблик на чувства? И последствието бе, че майорът се появи на плаца спретнат, свеж и бодър, а избръснатото му розово лице внушаваше радост и самоувереност на цялата дружина. Всички офицери отдадоха чест, когато полкът мина под балкона, на който стоеше тази храбра жена, махаше им с ръка и викаше «ура». И смея да кажа, че не от липса на смелост, а от чувство на женска деликатност и приличие тя се въздържа да не поведе лично героичния… полк към бойното поле.