Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Филч, изобщо не ме интересува оня нищожен полтъргайст. Искам да знам в моя кабинет…
Трак. Трак. Трак.
Снейп млъкна рязко. Двамата с Филч едновременно погледнаха надолу към края на стълбата. През тесния процеп между главите им Хари видя, че пристига Лудоокия Муди. Беше със старото си пътническо наметало върху нощницата и както винаги се подпираше на тоягата си.
— Я, парти по пижами! — избоботи той, обърнат към стълбите.
— Професор Снейп и аз чухме шумове, професоре — побърза да обясни Филч. — Полтъргайстът Пийвс хвърля разни неща, както си е свикнал, а професор Снейп откри, че някой е влизал в каби…
— Млъкни! — изсъска Снейп.
Муди направи крачка към стълбата. Хари видя как магическото му око се насочи над Снейп и безпогрешно точно се прикова в самия него.
Сърцето му щеше да изхвръкне от ужас. Муди можеше да вижда и през мантия невидимка… Само той би могъл да схване цялото безумие на ситуацията… Снейп стои по нощница, Филч стиска яйцето, а той, Хари, е заклещен в стъпало малко над тях. Кривата тънка уста на Муди се отвори от изненада. Няколко секунди двамата с Хари се гледаха право в очите. После Лудоокия си затвори устата и пак впери синьото си око в Снейп.
— Добре ли чух, Снейп? — спокойно попита той. — Някой се е вмъкнал в кабинета ви?
— Не е толкова важно — хладно отвърна Снейп.
— Напротив — изръмжа Муди, — много е важно. Кой би се решил да разбива вратата на кабинета ви, за да влезе вътре?
— Някой ученик, предполагам — отвърна Снейп. Хари забеляза как на мазното му слепоочие бясно затуптя една вена. — И друг път се е случвало. От личните ми запаси и по-рано са изчезвали разни съставки… някои ученици се опитват да варят забранени отвари…
— Смятате, че търсят само разни съставки за отвари, а? — попита Муди. — И няма нищо друго скрито в кабинета ви?
Хари видя как изпитото лице на Снейп стана неприятно кафявочервено покрай косата му, а вената на слепоочието направо щеше да се пръсне.
— Много добре знаете, че нищо не крия, Муди — каза той отчетливо и заплашително, — тъй като вие самият най-основно сте претърсвал кабинета ми.
Лицето на Муди се изкриви в усмивка.
— В правото си на аврор, Снейп. Дъмбълдор ми е възложил да държа под око…
— Дъмбълдор ми има пълно доверие — просъска Снейп през стиснати зъби. — Отказвам да повярвам, че ви е наредил да претърсвате моя кабинет!
— Разбира се, че ви има доверие — боботеше Муди. — Той е доверчив човек. Все гледа да забрави злото и да даде нов шанс. Но аз… аз ще ви кажа, че има някои петна, които не се изтриват, Снейп. Петна, които не се заличават, сещате ли се какво искам да кажа?
В този момент Снейп направи нещо много странно. С дясната си ръка той стисна конвулсивно лявата над китката, сякаш изведнъж го бе заболяла.
Муди се разсмя:
— Върнете се в леглото си.
— Нямате власт да ме изпращате никъде! — просъска насреща му Снейп и в гнева пусна ръката си. — И аз имам не по-малко право от вас да обикалям из това училище нощем.
— Гледайте да е по-далеч! — посъветва го Муди с нескрита заплаха в гласа. — Само да ви срещна някой път из тъмните коридори… впрочем нещо сте си изпуснали…
Ужас прониза Хари, защото Муди сочеше Хитроумната карта шест стъпала под него. Когато Снейп и Филч се наведоха да погледнат, Хари забрави всякаква предпазливост, вдигна ръце под мантията и замаха с всички сили към Муди да привлече вниманието му, като беззвучно кривеше устни: „Моя е! Моя!“
Снейп вече беше посегнал, а ужасната му физиономия подсказваше, че се досеща…
— Акцио пергамент!
Картата се вдигна във въздуха, премина точно пред разперените пръсти на Снейп, полетя надолу над стълбите и се озова в ръцете на Муди.
— Обърках се — спокойно рече Муди. — Това е мое… сигурно съм го изпуснал преди малко…
Ала черните очи на Снейп се стрелнаха от яйцето в ръцете на Филч към картата, която държеше Муди, а Хари отлично знаеше, че той може да сметне колко е две и две…
— Потър — прошепна Снейп.
— Какво казахте? — невъзмутимо попита Муди, сгъна картата и я пъхна в джоба си.
— Потър! — изръмжа този път Снейп и обърна глава точно към мястото, където стоеше Хари, сякаш наистина го виждаше. — Това яйце е на Потър. Този пергамент също е на Потър. Виждал съм го и друг път, познах го! Потър е някъде тук! Потър е с мантия невидимка!
Снейп разпери ръце като слепец и тръгна нагоре по стълбата. Хари можеше да се закълне, че широките му ноздри са се издули още повече, за да го надушат… Наклони се в капана си колкото можеше по-назад, за да избяга от пръстите на Снейп, но всеки момент вече…