Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Златното яйце мина под гоблена в долния край на стълбата, отвори се и целият коридор се изпълни със степания. Хари извади пръчката си и се опита да стигне картата, за да я заличи, но тя бе твърде далеч…
Наметна отново мантията невидимка, изправи се, ослуша се, присвил очи от ужас… и ето че в този миг…
— ПИЙВС!
Момчето безпогрешно разпозна бойния вик на пазача Филч и веднага чу как той тътри крака все по-наблизо и по-наблизо и хрипливо крещи от ярост.
— Каква е тая врява? Да събудиш целия замък ли искаш? Ей сега ще те науча аз, Пийвс, ще ти дам да… Това пък какво е?
Тътренето престана, чу се звън от допир на метал в метал и стенанията спряха — Филч бе вдигнал яйцето и го бе затворил. Хари стоеше, без да мигне дори, все още с единия крак в омагьосаното стъпало, и слушаше. Всеки момент Филч щеше да отметне гоблена, очаквайки да види Пийвс… но нямаше да намери никакъв Пийвс… А тръгнеше ли по стълбите, щеше да попадне на Хитроумната карта… която въпреки мантията невидимка щеше да му покаже мястото на точката с надпис „Хари Потър“.
— А, яйце? — тихо възкликна Филч зад гоблена. — Виж, миличка! — Явно Госпожа Норис бе до него. — Та това е загадката от Тримагическия турнир! Трябва да е на някого от нашите участници!
На Хари вече му се повдигаше, а сърцето му щеше да изскочи…
— ПИЙВС! — ревна Филч злорадо. — Ти си крадец!
Той рязко отметна гоблена и Хари видя как противното му подпухнало лице с бледи изпъкнали очи се обърна към стълбата, която (според Филч) беше пуста.
— Криеш се, а? — рече той заканително. — Ей сега идвам да те хвана, Пийвс… ти си откраднал загадката от турнира… Дъмбълдор направо ще те изхвърли, като разбере, крадлив подъл полтъргайст…
Филч тръгна да се качва по стълбата заедно с пепелявата на цвят котка по петите му. Очите на Госпожа Норис, облещени като на господаря й, бяха приковани точно в Хари. Имаше и друг случай, когато той се бе чудил дали мантията невидимка действа на котки… Примрял от ужас, сега само гледаше как Филч се приближава в стария си бархетен халат… Отчаяно се опита да измъкне хлътналия си крак, който обаче потъна с още няколко сантиметра… Всеки миг Филч щеше да види картата или направо да се блъсне в него…
— Филч? Какво става?
Пазачът се закова на място само на няколко крачки от Хари и се обърна. До най-долното стъпало стоеше единственият човек, който би могъл да влоши още повече положението на Хари — Снейп. Беше облечен в дълга сива нощница и изглеждаше разярен.
— Отново Пийвс, професоре — злобно процеди Филч. — Той хвърли това яйце долу.
Снейп набързо се изкачи по стълбите и спря до Филч. Хари стисна зъби, убеден, че силното биене на сърцето му ще го издаде всеки миг.
— Пийвс ли? — шепнешком повтори Снейп, вперил очи в яйцето в ръцете на Филч. — Но Пийвс не би могъл да влезе в моя кабинет…
— Това яйце във вашия кабинет ли беше, професоре?
— Не, разбира се — сепна се Снейп. — Просто чух тропот и стенания…
— Точно така, професоре, от яйцето…
— …и дойдох да видя какво става…
— …което Пийвс е хвърлил, професоре…
— …но като минах покрай кабинета си, забелязах, че факлите са запалени и вратата на шкафа е отворена! Някой е тършувал вътре!
— Но Пийвс не би могъл…
— Знам, че не би могъл, Филч! — сопна се Снейп. — Аз запечатвам кабинета си със заклинание, което само магьосник може да преодолее! — Снейп вдигна глава и погледна нагоре право през Хари, после надолу по коридора. — Ела да ми помогнеш да хванем нарушителя.
— Да… разбира се, професоре… само че…
Филч отправи поглед, пълен със съжаление, нагоре през Хари, защото никак не му се изпускаше сгодния случай да хване Пийвс натясно. Тръгвай, повтаряше наум Хари, върви със Снейп… тръгвай… Госпожа Норис проточваше шия иззад краката на Филч… Хари ясно усещаше, че тя го надушва… Ох, защо бе напълнил целия басейн с парфюмирана пяна?
— Работата е там, професоре — заоправдава се Филч, — че този път директорът трябва да ми обърне внимание… Пийвс е откраднал от ученик… може би това ще бъде поводът да го изхвърлят веднъж завинаги от замъка…