Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Горо отиде първо в палата Оргосо — каза негърът. — Горо е едно грозно и черно същество с къдрава коса, с…
— Защо е това цялото въведение? — попита Зиани изненадан.
— Горо иска да покаже на сеньор какво е силата на златото, — каза той. — Горо е грозен, но когато хубавата слугиня от палата Оргосо видя зекините, блестящи и звънливи, тя не намери Горо така отвратителен, както изглежда.
— Хайде, на въпроса! — каза строго Зиани. — Какво научи от нея?
— Е, добре. Горо е узнал, че Гвидо Оргосо не е забравил още смъртта на своя брат Анибал! Горо вярва, че Съветът на тримата… — негърът при тия думи не можа да се овладее от ужас и се оплете. — Горо вярва, че Съветът на тримата е взел живота на благородния Анибал.
Казвайки това, Горо вдигна ръка, за да означи, че Анибал Оргосо е бил обесен.
— Продължи — каза Зиани с нетърпение. — Ти говориш много дълго!
— Горо е длъжен да даде на сеньор всички подробности. Всяко нещо има свой ред. И така, красивата Лорета мисли, че Гвидо Оргосо не ще се върне вече във Венеция. Вече в неговия палат мишките тичат по масите и из шкафовете.
— И къде е отишъл?
— Това любезната Лорета не можа да каже, въпреки че Горо й даде десет зекини. Нейната малка уста, когато се отвори, не е по-голяма от една зекина! Десет пъти Горо я побеждава със златото и можа да я целуне!
— После ти отиде в палата на Фалие, нали?
— О, о! Не така бързо, велики капитане. Горо още не е свършил с красивата Лорета!
— Ще ни проглушиш ушите с твоите любовни истории, негре — каза Зиани.
— Ако сеньор не желае да слуша Горо, тогава Горо ще мълчи — каза негърът.
— Не са твоите приключения, които ни интересуват — подзе Зиани.
— Да бъде. Но заповедите на сеньор и приключенията на Горо са едно, — отвърна негърът. — Десетките целувки на Лорета струват доста зекини.
— Това момиче не ти ли каза нещо за Оргосо?
— Да, нещо мистериозно, велики капитане!
— Говори бързо! Ние очакваме.
— Синьор не знае ли нещо за една сеньора Летиция Маринели? Красивата Лорета каза, че благородният Оргосо бил направил някога някакви изявления по повод на тази сеньорита. Тя се намирала веднъж в палата Карманьола… Горо не знае това, което слугинята е искала да каже с това — продължи негърът, докато Силвио Зиани размени поглед с управителя. — Красивата Лорета не изглеждаше да знае нещо по-точно, тъй като Горо повторно я разпитва…
— Ти трябваше да й предложиш още десет зекини.
— Десет ли, велики капитане? Горо й предложи три пъти повече. Ако тя знаеше това, което Горо я питаше, сигурно щеше да го каже! Благородният Оргосо сигурно е знаел някоя интересна подробност за сеньора Маринели. Велики капитане, не е ли тази сеньора майка на Марино?
— Да. Касае се, без съмнение за майката на незаконнородения! — отговори Зиани.
— Аз не зная — каза Тадео Моро с важния си глас, — къде се измислят всички тия приключения из живота на тази метреса на дожа.
Негърът вдигна рамене.
— Горо не знае повече — каза робът, — но сеньората сигурно е забъркана в някаква мистериозна работа.
— Хайде, негре, остави сеньората спокойно, — каза Силвио Зиани със заповеднически тон. — Сега кажи ни по-скоро какво още си узнал.
— От палата Оргосо Горо се промъкна до този на Фалие — подзе Горо. — Старата сеньора обитава сама това голямо и великолепно жилище.
— Знаем!
— Старата сеньора е болна, много болна.
При тия думи негърът допря пръста си до главата.
— Знаем и това!
— Жироламо Фалие е напуснал лагуните, пътувайки за Франция на собствения си кораб. Синьорът сигурно не знае това!
— За Франция? И е бил придружен от Оргосо?
— Така е, както призна старият слуга от палата, когото Горо подкупи, давайки му пет зекини.
— Защо е отплувал за Франция?
— Горо се пази да каже на капитана!
— Заповядвам ти да го кажеш! — настоя Зиани.
Негърът избухна в саркастичен смях…
— Горо е казал вече достатъчно на великия капитан. Синьор знае как трябва да го възнагради за една добре свършена работа!
— Кесията със зекините ти е спечелена, но говори! Тия благородници са заминали за Франция. Защо?
— Горо вярва, че от амбиция и недоволство. Те не могат да бъдат избрани за дожове и са предпочели да заминат.
— Ти знаеш повече, отколкото казваш, черни негоднико! Говори!
— Те трябва да са постъпили на служба при крал Хенри.
— Как? — извика Тадео Моро и стана изведнъж. — Този френски офицер не е ли един шпионин, изпратен от Фалие и Оргосо?
— Управителят се е измамил — каза негърът. — Не се знае нищо за тяхното пристигане във Венеция.