Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Десетте дъба беше неголямо селище и в странноприемницата имаше десетина местни, насядали около малкото маси. Повечето пиеха, пушеха и разговаряха за войниците, които били срещнали, споделяха слухове за наложеното от Господаря Рал обединение. Не всички бяха убедени, че той държи нещата в Ейдиндрил в свои ръце, както се говореше. Други питаха защо в такъв случай Д’Харанските войски са станали изведнъж толкова дисциплинирани, ако някой най-после не им е свил юздите.
Натан се запъти към късия барплот, зад който се виждаха няколко бутилки и бурета. Беше с високи ботуши, кафяв панталон, богата, закопчана над Рада’Хан риза, разтворена тъмнозелена жилетка и тежка тъмнокафява пелерина, стигаща почти до земята. Вдигна крак на парапета в долната част на барплота и с величествен жест отметна назад пелерината си. Доставяше му истинско удоволствие да е облечен с нещо различно от вечната черна роба, която носеше в Двореца. Наричаше го „нагаждане към околните“.
Мрачният съдържател се усмихна едва след като Натан плъзна към него сребърна монета и го посъветва към високата цена на нощувката да включи и вечеря. Съдържателят сви рамене и се съгласи.
Преди Ан да се усети, Натан вече разправяше че бил търговец, пътуващ с любовницата си, докато жена му в къщи гледала дванайсетте им синове. Мъжът се поинтересува каква точно търговия върти Натан. Пророкът се наведе към него, сниши глас и като му намигна, обясни, че от съображения за безопасността на съдържателя било по-добре да не знае с какво се занимава гостът му.
Впечатленият съдържател се изправи и плъзна към Натан една халба за сметка на заведението. Натан вдигна тост за странноприемницата „Десетте дъба“, за съдържателя, за постоянните клиенти, после се насочи към стълбите и каза на мъжа заедно с вечерята да качи горе и една халба за „жената“. Всички присъстващи го изпратиха с поглед, дивейки се на впечатляващия странник между тях.
Здраво стиснала устни, Ан се закле да не допуска друг път нещо да отвлече вниманието й и по този начин да осигури на Натан достатъчно време да направи така, че присъствието им да бъде забелязано. Вниманието й бе отвлякъл дневникът. Искаше да види какво пише в него, но в същото време изпитваше лек страх. Нещата можеше да са се объркали и дневникът да е попаднал в ръцете на Сестра на мрака, която да е разбрала, че двамата са живи. Не можеха да си позволят това. Тя притисна с пръсти стомаха си, който изведнъж я сви. Доколкото можеше да прецени, Дворецът на пророците сигурно вече беше в ръцете на врага.
Стаята беше мъничка, но чиста, с два тесни нара, боядисана в бяло поставка за тенекиения леген за миене и каната с вода и квадратна маса, върху която Натан сложи газената лампа, висяща на стойката край вратата. Съдържателят не се забави много и скоро донесе в стаята им две паници агнешка яхния и черен хляб. Отзад вървеше конярчето с багажа им. След като вратата се затвори зад двамата, Ан седна и приближи стола си до масата.
— Е — каза Натан, — няма ли да ми четеш конско?
— Не, Натан, уморена съм.
Той махна с ръка.
— Помислих си, че е честно, в замяна на оная история с глухонемия. — Лицето му помръкна. — Нося тая яка на врата си през целия си живот освен първите четири години. Ти как би се чувствала, ако бе прекарала целия си живот като пленник?
Ан си помисли, че като негов надзирател тя е толкова пленник, колкото и той. Погледна го в блесналите очи.
— Макар никога да не си ми вярвал, Натан, ще повторя, че не бих искала това да е така. Не ми доставя удоволствие да държа като затворник дете на Създателя, което не е извършило друго престъпление, освен че се е родило.
След дълга пауза погледът му утихна. Той сключи ръце зад гърба си и закрачи из стаята, оглеждайки я критично. Ботушите му кънтяха по дъсчения под.
— Не съм свикнал — каза той неопределено.
Ан бутна паницата си и постави на масата дневника. Загледа се в черната кожена обвивка, преди накрая да я отгърне.
„Първо трябва да ми кажеш защо ме избра последния път. Спомням си всяка дума. Една грешка и този дневник ще излети в огъня.“
— Тц, тц — промърмори тя. — Много е предпазлива. Това е добре.
Натан надзърна над рамото й, накъдето сочеше пръстът й.
— Погледни буквите и колко силно е натискала. Вирна май е доста ядосана.
Ан се загледа в думите. Знаеше какво иска да каже Вирна.
— Сигурно наистина ме мрази — прошепна Ан и думите се замъглиха пред погледа й.