Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Кой поръчителства за тази жена? Кой поема отговорност за нея? Кой и предлага родство с Огнище? — Високо и отчетливо извика Тюли, гледайки към брат си. Но преди Талут да отговори се обади друг глас.
— Мамут поръчителства за Айла! Мамут поема отговорност за нея! Айла е дъщеря на Огнището на Мамута! — отекна дълбокият силен глас на шамана с повелителност, на каквато Айла не подозираше, че е способен.
От полумрака се чуха изненадани възгласи и шепот. Всички мислеха, че тя ще бъде осиновена от Лъвското Огнище. Това бе неочаквано…, а дали наистина бе така? Айла никога не беше казвала, че е шаман, нито, че иска да бъде жрица; не се беше държала като човек, който познава неизвестното и непознаваемото; не беше обучена да управлява особени сили. Въпреки това тя беше Лечителка. И действително притежаваше необикновената дарба да управлява конете, а може би и други животни. Може би е Търсач, а дори и Викач. Въпреки всичко Огнището на Мамута изразяваше духовната същност на онези деца на Земята, които се наричаха ловци на мамути. А Айла дори още не можеше да се изразява добре на техния език. Как би могла жена, която не познава техните обичаи и не познава Мут, да тълкува вместо тях нуждите и желанията на Майката?
— Талут възнамеряваше да я осинови, Мамут — каза Тюли. — Защо да отива в Огнището на Мамута? Тя не се е посветила на Мут и не е обучена да Служи на Майката.
— Не съм казал, че е обучена или че това някога ще стане, Тюли, макар че тя е по-надарена, отколкото предполагаш и ми се струва, че би било от голяма полза за нея да бъде обучена. Не казвах, че ще бъде дъщеря на Огнището на Мамута. Моите думи бяха: „Тя е дъщеря на Огнището на Мамута.“ Тя е родена в него, което и е било отредено от самата Майка. Дали ще реши да бъде обучена или не, е въпрос на неин избор, но това е без значение. Айла не е длъжна да се посвещава, това не е в нейните ръце. Обучена или не, нейният живот ще е в Служба на Майката. Поръчителствам за нея не за да я приема за обучение, освен ако тя не пожелае. Бих искал да я осиновя за дъщеря на моето огнище.
Докато слушаше стареца, Айла изведнъж усети студени тръпки. Не и се нравеше идеята, че съдбата и е предопределена, че не е в собствените и ръце, още от рождение. Какво искаше да каже той с думите, че тя и е отредена от Майката и че животът и ще е в Служба на Майката? И тя ли беше избраница на Майката? Креб и беше казал, когато и обясняваше за тотемите, че има някаква причина, поради която Духът на Великия Пещерен лъв я е избрал. Беше казал, че тя ще се нуждае от силна закрила. Какво означаваше да бъдеш избран от Майката? Затова ли имаше нужда от закрила? Или че ако станеше Мамутои Пещерният лъв вече нямаше да бъде неин тотем? Вече нямаше да я закриля? Това беше обезпокоителна мисъл. Тя не искаше да загуби тотема си. Тръсна глава като се опита да разсее лошите си предчувствия.
Ако Джондалар се безпокоеше за нейното осиновяване, то този внезапен обрат на нещата още повече го разтревожи. Чу какво си шепнеха хората около него и се зачуди дали наистина е вярно, че тя е била определена да стане една от тях. Може дори да е била Мамутои преди да се загуби, след като Мамут каза, че е родена в Огнището на Мамута.
Ранек ликуваше. Той много искаше Айла да стане една от тях, но ако бъде осиновена от Лъвското Огнище, ще му се пада сестра. А той не изпитваше никакво желание да и бъде брат. Искаше да се събере с нея, но братя и сестри не можеха да се събират. Тъй като и двамата щяха да бъдат осиновени и очевидно не бяха от една майка, той бе готов да намери друго огнище, което да го осинови, за да може да осъществи намерението си, макар че щеше да е много неприятно да прекъсне връзките си с Нези и Талут. Но ако тя бъдеше осиновена от Огнището на Мамута, нямаше да бъде необходимо той да постъпва по този начин. Беше особено доволен, че щеше да бъде осиновена като дъщеря на Мамут, а не като Предопределена да Служи, макар че дори това не би го възпряло.
Нези остана малко разочарована; тя вече беше заживяла с мисълта, че Айла и е дъщеря. Но за нея най-важно си оставаше това, че Айла ще стане част от тях и след като Мамут я искаше, това щеше да допринесе още повече тя да бъде приета добре от Съвета на Лятното събиране. Талут я погледна и когато тя кимна, той отстъпи пред Мамут. И Тюли не възрази. Четиримата бързо се посъветваха и Айла прие. Поради някаква причина, която тя не можеше да определи, на нея и беше приятно, че става дъщеря на Мамут.
Когато полутъмната землянка наново утихна, Мамут вдигна ръка с длан обърната към лицето му.