Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Ще млъкнеш ли, Хари Рекс? — намеси се Джейк.
— Аз само се опитвам да помогна. Ще си ядеш ли пържените картофи?
— Няма. Защо не си ги натъпчеш всичките в устата и най-после да млъкнеш?
— Струва ми се, че грешиш с някои от тези жени — каза Елън. — Склонна съм да се съглася с Лусиен. Жените по правило проявяват повече състрадание. Нас ни изнасилват, а не вас, нали?
— Нищо не мога да ти отговоря на това — каза Хари Рекс.
Нуз удари чукчето в два часа и залата притихна.
— Обвинението може да задава въпроси на съдебните заседатели.
Достолепният областен прокурор бавно се изправи, пристъпи няколко крачки напред и замислено се втренчи в зрителите и съдебните заседатели. Разбра, че художниците го скицират и за миг сякаш застана в поза. Усмихна се доверчиво на съдебните заседатели, после се представи. Обясни, че е адвокат на народа, че негов клиент е щатът Мисисипи. От девет години работи като техен довереник и това е чест, за която е вечно благодарен на чудесните жители на окръг Форд, на тези, които седяха в залата — те именно бяха хората, избрали го да ги защитава. Благодари им и изрази надеждата, че няма да ги разочарова.
Да, сега е нервен и уплашен. Обвинявал е хиляди престъпници, но винаги, при всеки процес, се страхува. Точно така! Страхува се и не се срамува да го признае. Бои се от ужасяващата отговорност, с която хората са го удостоили, като човек, на чиито плещи лежи бремето да изпраща престъпници в затвора и да закриля хората. Страхува се, защото може да се провали и да не защити своя клиент, хората на този велик щат.
Джейк беше слушал много пъти тези бръщолевения. Знаеше ги наизуст. Бъкли, добрият човек, адвокатът на щата, рамо до рамо с хората търси правдата, за да спаси обществото. Той беше надарен и ловък оратор, който бе в състояние да си бъбри благо със съдебните заседатели, подобно на дядо, който съветва внуците си, и в следващия миг да дръпне такава проповед, на която би завидял всеки чернокож пастор. След секунда, в изящен изблик на красноречие, бе способен да убеди съдебните заседатели, че стабилността на обществото, точно така, дори бъдещето на човешкия род зависи от признаването на подсъдимия за виновен. Най-добре се чувстваше на големи процеси, а този беше за него най-големият. Говореше гладко, без да чете, и бе обсебил вниманието на залата, представяйки себе си за слуга, приятел и съмишленик на съдебните заседатели, които заедно с него щяха да стигнат до истината и да накажат този човек за ужасното му деяние.
След десет минути на Джейк му прекипя. Изправи се с опечалено лице.
— Ваша светлост, възразявам. Мистър Бъкли не избира съдебни заседатели. Не съм сигурен какво точно върши, но това, което върши, е всичко друго, ала не и да задава въпроси на съдебните заседатели.
— Възражението се приема — викна Нуз в микрофона. — Ако нямате въпроси към съдебните заседатели, мистър Бъкли, моля, седнете си на мястото.
— Моля да бъда извинен, ваша светлост — каза съкрушено Бъкли, като се правеше на засегнат. Джейк бе нанесъл първия си удар.
Бъкли взе един бележник и започна с въпросите. Попита дали някой от призованите е бил по-рано съдебен заседател. Вдигнаха се няколко ръце. В граждански или криминални дела? Как гласувахте — за оправдаване или за осъждане? Преди колко време? Подсъдимият чернокож ли беше или бял? А жертвата? Някой от вас да е бил жертва на престъпление? Две ръце. Кога? Къде? Хванаха ли извършителя? Осъдиха ли го? Чернокож ли беше или бял? Джейк, Хари Рекс и Елън трупаха купчини с изписани листове. Някой член от семейството ви да е бил жертва на криминално престъпление? Още няколко ръце. Кога? Къде? Какво стана с престъпника? Да е обвиняван някога в престъпление член на семейството ви? Подведоха ли го под отговорност? Съдиха ли го? Осъдиха ли го? Приятели или членове на семейството на работа в правните институции? Кои? Къде?
Три часа без прекъсване Бъкли ровеше и дълбаеше като хирург. Беше невероятно добър. Явно се бе подготвил отлично. Задаваше въпроси, за които Джейк не се бе сетил, но и буквално всички, които си бе набелязал. Деликатно извличаше детайли от интимни чувства и мисли. А щом се появеше подходящ момент, пускаше нещо забавно, което разсмиваше всички и уталожваше напрежението. Държеше залата в ръцете си и когато в пет часа Нуз го прекъсна, той бе в стихията си. Можеше да кара така до утре.
Негова светлост насрочи следващото заседание за девет сутринта. Джейк поговори с клиента си няколко минути, докато залата се опразваше. Ози стоеше до тях с белезниците. После Карл Лий коленичи пред семейството си на първия ред и ги прегърна. Каза им, че ще се видят отново сутринта. Ози го съпроводи до стаята за задържани и оттам надолу по стълбите, където чакаха полицаи, за да го отведат в затвора.