Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Хайде — докосна го с гърдите си. — Никога не съм го правила с военен. — Тя му намигна.
— Добре де, щом поставяш въпроса така…
Те се качиха на горния етаж и влязоха в спалнята. Марси седна на края на леглото и кръстоса голите си крака.
— Е, добре, войниче, смъкни тези цивилни парцали и си сложи униформата.
Когато започна да се съблича, Тайсън откри, че се притеснява.
Марси подсвирна.
— Престани. — Той се изправи гол пред нея и пое дълбоко дъх. — Тук горе е доста топло.
— Завърти се. Искам да огледам тялото ти: Тайсън се завъртя и отново се обърна с лице към нея.
— Един добре изглеждаш офицер. Ела насам — каза тя. Той се приближи до леглото. Тя се пресегна и хвана тестисите му в шепата си.
— Извърни глава и се изкашляй. Той изпълни нареждането й.
— Добре, вътре си — заяви тя, после се пресегна и го шляпна по задника. — Облечи се.
Той отиде до гардероба и започна да си слага униформения панталон на голо.
— Това е глупаво…
— Говори само, когато те заговорят.
Тайсън промърмори нещо, завърза си връзката и сложи куртката, закопчавайки я докато се обръщаше към нея.
— Не е лошо — кимна Марси. — Добре ти седи. Копчетата лъщят. Добре, вземи си душ. След това ела да ми докладваш.
— Слушам, госпожо.
Той отново се съблече и отиде гол в банята. Отми потта си, избърса се и се върна в спалнята. Багажът върху леглото беше разчистен, Марси лежеше върху смачканите чаршафи с разкрачени крака и възглавница под слабините. Беше си сложила една от униформените му ризи, вдигната до кръста, а фуражката му беше на главата й.
— Хайде да подрежем тези рога, лейтенанте, преди да са ви вкарали в беля.
Той се качи на леглото върху нея и с лекота проникна вътре, намирайки я доста влажна.
Те се любиха в малката гореща и задушна стаичка, като и двамата знаеха, че това е нещо като пародия на онова, което можеше да се случи между него и майор Керън Харпър. Когато наближи до оргазъм, Марси прошепна в ухото му:
— Обикновено не го правя с женени мъже.
— Жена ми е кучка.
— Знам. Знам!
— Задръж добрия войник вътре — каза той.
— Именно. — Тя го обви с краката си и кръстоса глезени зад гърба му.
ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ПЪРВА
Марси и Бен Тайсън седяха един срещу друг на малката масичка. Тайсън беше облечен с мръсно-жълт ленен костюм, Марси носеше жълт памучен пуловер в цвят с полата.
— Това укрепление ли е било? — попита Марси.
— Не и тази част. Тук е новата трапезария. Повечето военни фортове нямат рисувани прозорци.
— Не се прави на остроумен.
— Бифтекът тук е хубав. — Тайсън взе менюто.
— Не виждам да имат лазаня в менюто.
— И никога няма да видиш.
— Казваш го с известно удоволствие.
— Не, със сос от бифтек.
— Обзалагам се, че няма да искаш да се уволниш, ако те оправдаят.
— Армията привлича с мъжествеността си.
— Не се занасяй. — Тя го погледна. — Би ли се върнал обратно в армията, имам предвид при други обстоятелства, ако те извикат в условия на всеобща мобилизация? В случай на друга война?
— Да, готов съм отново да се поставя в услуга на страната си — отговори й Тайсън.
— Дори след всичко, което армията ти причини?
— Те не са ми причинили нищо. Мислят, че аз съм им причинил нещо.
— Би ли се върнал в армията заради една несправедлива, необявена война, като тази във Виетнам?
— Не е моя работа да се питам за причините и смисъла на войната. Аз дори не се опитах да оспоря сегашното ми връщане в армията както трябва.
— Значи, момчето ми, веднъж като те хванат, вече те имат завинаги, така ли?
— Опасявам се, че е така. Военната служба оказва трайно въздействие върху хората, което многократно надвишава годините в армията. Също като времето, прекарано в затвора. Попитай когото и да е, който е бил в затвора или във войската.
— Вярвам ти. Просто не разбирам. Никога не съм могла да разбера защо милиони хора се бият по бойните полета, оставяйки зад себе си купища трупове, и не могат да се спрат да го правят отново и отново.
— Мъжете обичат войната. Харесва им да прекарат врага и когато се оттеглят изпитват депресия, подобна на тази след полов акт, която не ги напуска до край на живота им.
— Това е страшно, Бен. Ужасно.
— Нима смяташ, че не го знам?
Известно време поседяха мълчаливо. Марси огледа почти празната столова и видя как една двойка отклони погледите си от тях.
— Защо мислиш, че ни зяпат хората? — попита тя.
— Защото са заслепени от елегантния нов офицер и неговата съпруга.
— Дано не си казват „Ето го там военния престъпник и неговата уличница“ — мрачно каза тя.