Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Лека нощ, Бен.
Тайсън й подаде чадъра и отвори вратата. Загледа се в нея, докато тя си отвори чадъра и се отдалечи в скосения от вятъра дъжд. Спомни си за първия ден от тяхното запознанство, когато си бяха казали довиждане пред неговия дом, един друг дом, някога отдавна под майския дъжд, когато тя отново носеше над главата си взетия назаем негов чадър. Затвори вратата и се обърна към жена си. Очите на Марси бяха приковани в него и той знаеше от дългогодишен опит, че тя няма да проговори, ако той не започне пръв.
— Жените са много сковани и се държат много официално, когато се срещат за първи път — каза той, — но въпреки това, те умеят да направят разговора доста оживен. В крайна сметка се радвам да видя, че си успяла да научиш нещо от дамите в Гардън Сити.
Марси го наблюдаваше с присвити очи.
— Има случаи, в които самообладанието и добрият тон са за предпочитане пред нецензурния език и емоционалните изблици — добави той след като се изкашля. — В крайна сметка, ти си офицерска жена. И аз се гордея с теб.
— Иди по дяволите!
— Хайде, хайде…
— Вие двамата сте били тук и преди да отидете да се поразходите, нали? И тогава тя ти е казала, че мястото тук е подходящо за теб. Колко време бяхте тук?
— Недостатъчно, за да може мъж на моята възраст да изконсумира сексуален акт. — Той си наля още шампанско и добави: — Виж, ласкае ме, че ме ревнуваш. Но аз съм безкрайно верен на теб и галантен към нея.
— Добре… — Марси изглежда се беше поуспокоила малко. — Но понякога някои неща стават дори когато не сме ги искали.
— Какво, по дяволите, е това питие? — попита той като отпи от шампанското.
— „Кордон Негро“.
— Какво? Африканско шампанско?
— Не, идиот такъв. Испанско е. Не е лошо, а и е евтино.
— Да не би Испания вече да не е в списъка на бойкотираните страни?
— Не е, разбира се, откак умря Франко. Не знаеш ли?
— Не. Сега ще мога ли да си купувам шери?
— Разбира се. И истински испански маслини за мартинито ти. И мисля, че си я начукал. Не физически, искам да кажа. Тя е достатъчно възрастна, за да разбере мъж като теб, и достатъчно млада, за да може да бъде съблазнена духовно.
— Колко струва една бутилка?
— По-малко от седем долара. Просто невероятно. Доларът е много силен спрямо песото. Тя ти пожела успех с някаква окончателност в гласа. Означава ли това, че официалните ви взаимоотношения са приключили?
— Да. Въпреки, че не смятам, че шампанското е най-подходящо за улесняване на уреждането на взаимоотношения.
— В хладилника има и бира.
— Всичко си проучила. Между другото, не видях волвото отвън.
— Предполагам, че не си, иначе нямаше да се втурнете и двамата тук, пламнали от възбуда като мартенски котки.
— Едва ли бих характеризирал така условията, при които се подслонихме тук от дъжда. Къде е волвото?
— Умря, направих му викингско погребение. Но новата тойота навън е наша.
— Какво?! Купила си японски автомобил? Да не си полудяла? Няма да го карам. Как си могла да го направиш, след като знаеш отношението ми към наводняването на страната ни с японски стоки, и…
— Не се опитвай да смениш темата. Ще имаш ли още поводи да ходиш до Вашингтон и да се виждаш с нея?
— Нито един. Предварителното разследване приключи. И вече няма да говоря с никого без присъствието на адвоката си.
— Добре. — Марси допи шампанското си. — Наистина имаш вкус. Доста е хубава. Естествена силна красота. Изглеждаше добре дори и мокра. Чудя се защо все още не се е омъжила. Ти попита ли я?
Тайсън си помисли, че не би искал да продължава да разисква точно този въпрос.
— Сгодена е за един полковник. Това не можеш да го прочетеш във вестниците.
— Не видях да има годежен пръстен.
— Добре де… Разбрали са се, че ще се сгодят. Както и да е, ти наистина ли ще дойдеш да живееш тук?
— Да. Дейвид ще пристигне веднага щом се уредим.
— Защо?
— Защото имахме семеен съвет и решихме, че не може да ти се вярва, когато си сам. Освен това, майка ти се обади отново. Този път, за да ме уведоми, че мястото на жената е до съпруга й. Аз пък не го знаех. Знаеш ли, че е живяла в някакъв преустроен кокошарник близо до Форт Стюарт в Джорджия, докато баща ти е служил във военновъздушните сили?
— Мисля, че го е споменавала няколкостотин пъти, докато подраствах. Всъщност, аз съм бил заченат в този кокошарник. Роден съм в частна клиника на Парк Авеню, наистина, но заченат в кокошарник.
— Това обяснява много неща. Но в края на краищата, щом тя е могла да го направи, тогава и аз мога, дявол да го вземе.