Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Скъпа моя, в офицерските среди всички братя са смели, а всички сестри — добродетелни.
— Това не го знаех. — Тя отпи от джина си с тоник и погледна през прозореца.
Нощното небе се бе прояснило също така неочаквано, както преди това се бе покрило с облаци, а силният южен вятър развяваше американското знаме на плаца. На ливадата във вътрешния двор се провеждаше празненство с барбекю, Марси чуваше малкия оркестър и виждаше отблясъците на жаравата в скарите.
— В това място има нещо анахронично — отбеляза тя.
— Същото казваш и за Гардън Сити. Истината е, че ти си един анахронизъм, пътник във времето от шейсетте.
— Може. Но все пак обществото тук е много затворено, нали?
— Вероятно. Имат си някаква своя действителност, дето се основава частично на историята на това общество, която е различна от тази на останалия свят извън портала.
— Сега, когато се намирам в тази среда, започвам да те разбирам по-добре.
— Аз също започвам да се разбирам по-добре.
— Не си ли поканен на онова тържество на поляната?
— Всички членове на клуба са поканени на всички мероприятия, провеждани от него — отговори той, хвърляйки поглед през прозореца. — Но от мен се очаква да изразя съжаленията си за това, че не мога да се присъединя към другите.
— Разбирам.
Келнерката дойде и те си поръчаха храната и бутилка вино. Приказваха си като в старите времена. Държаха си ръцете през масата и сервитьорката им се усмихна, когато донесе храната.
Тайсън дояде бифтека си и наля на Марси и на себе си още вино. Той хвърли поглед към трапезарията.
— Ще си имаме компания.
Марси се обърна и видя, че откъм вътрешния двор към тях се задава около петдесетгодишен едър червендалест мъж с пясъчножълта коса.
— Това е преподобният майор Кенард Оукс, баптистки свещеник. Мой нов приятел.
— В момента наистина имаш нужда от приятели. Преподобният Оукс се приближи до масата им и се усмихна широко. След това проговори провлачено с типичен южняшки акцент:
— Бен, пак ли пиеш от дяволската отвара?
— Аз принадлежа към епископалната църква. Пиянството се смята за свещено състояние.
— Богохулство. Това госпожа Тайсън ли е? Тайсън ги представи един на друг. Преподобният Оукс седна без да дочака покана и хвана ръката на Марси през масата.
— Вие сте много красива жена — погали я той.
— Благодаря ви.
— Бих ви поръчал чаша бира, но не искам да ви изкушавам — каза Тайсън.
— Защо вие двамата не сте там навън? — усмихна се свещеникът.
— Марси и аз току-що се любихме безумно страстно и искахме да сме сами — отговори Тайсън.
Марси повдигна вежди и за миг на масата се възцари тишина. В крайна сметка преподобният Оукс се усмихна и каза непринудено:
— Е, как беше днес, Бен?
— Бива.
— Свободен ли си утре сутринта? Трябва да отида до Форт Дикс, и ще се радвам ако можеш да ми правиш компания.
— Утре сутринта имам група — отвърна Тайсън и си запали цигара.
— Тогава да го направим утре следобед. Мога да променя часа на срещата си в Дикс.
— Майор Оукс също е временно тук, както мен — каза Бен на Марси, издишвайки дима от цигарата си. — Но за разлика от мен, него не го чака военен съд. Защо казахте, че сте тук? — обърна се той към свещеника.
— Тук съм по специално поръчение на армейското духовно училище — обърна се свещеникът към Марси, — за да преценя равнището, на което се провеждат часовете по вероизповедание на младите хора по различните поделения и бази в района на Ню-йоркската митрополия.
— Колко интересно — каза Марси.
— Значи няма да четете служби в параклиса ни в базата? — попита Тайсън.
— Опасявам се, че не. Преподобният Пери е чудесен проповедник, ако желаете да чуете баптистка служба.
— Радвам се, че сте тук — кимна му Тайсън. Той решително постави ръката си на рамото на свещеника. — Миналата вечер имах спор с един колега във фоайето, отче. Той настояваше, че Йоан е казал: „И дойдоха при него фарисеите да го изкушават, и казваха му: Простено ли е на човека да напусне жена си по всякаква причина?“. Аз мислех, че е от Лука. Е, кой всъщност го е казал? — Тайсън се втренчи в преподобния Оукс.
— Йоан.
— Не, Марк.
— Правилно.
— Не, не е — каза Тайсън. — Казал го е Матей. Провалихте се на контролното по вероизповедание.
— На кого му пука за това, Тайсън? — отговори му с усмивка преподобният Оукс.
Марси отвори широко очи.
Мъжът издърпа ръката си от Тайсън и двамата се изправиха.
— Разкарай се, мошенико — каза Тайсън.
За секунда мъжът се втренчи в него, после кимна.
— Трудно е да се правиш на свещеник. Казах им го. Но ти си много добър. — Той се обърна и си тръгна.