Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Не се опитвай да се изтъкваш за моя сметка.
— Всъщност Дейвид бе решил да дойде, независимо от това дали аз ще дойда или не — погледна го Марси. — Той реши, че те обича и е готов да изостави първата си любовница, за да бъде тук с тебе. А познавайки мъжете, така както ги познавам аз, трябва да кажа, че това е върховна жертва. Понякога юношите се държат като мъже — добави тя. — А понякога е обратното.
— Вие и двамата много ми липсвате — каза Тайсън, — но е много притеснително… искам да кажа, да ме гледате в това положение…
— He си дошъл на почивка. Ти си офицер от армията на Съединените щати. И няма защо да се срамуваш от това.
— Май нещо ми се причува — каза Тайсън и подръпна ухото си.
— Аз не съм чак толкова покварена, колкото ти достави удоволствие да си мислиш — каза тя. — Както и да е, важното е, че свещеникът каза „в добро и в зло“, и аз казах да. През целия си брачен живот имахме повече от доброто, а, по дяволите, можеше да бъде и много по-лошо от това. И те обичам, и страшно ми липсваше.
Тайсън прегърна жена си и те се целунаха.
— Ти си горд човек, Бенджамин Тайсън — рече Марси. — Твърде горд и твърде момчешки докачлив, за да можеш да оцелееш в този свят. Трябва да се научиш да показваш слабостта си и да позволиш на семейството си и на приятелите си да споделят мъката ти.
— Знаеш ли, Марси — притисна я силно към себе си, — аз не бях достатъчно внимателен съпруг, бях безразличен баща, повърхностен приятел и не съвсем отдаден на работата си служител. Не показах никаква привързаност нито към тебе, нито към Дейвид, нито към работата си, към нищо. И всичко това започна още преди цялата тази каша.
— Знам. И други са го забелязали. Но не бъди твърде суров към себе си.
— Защо не? Радвам се, че получих този ритник в задника, който ме събуди. Не смятам да романтизирам нещата преди да започне всичко това, но животът наистина беше хубав. Само дето моите представи за дома, семейството, работата и приятелите се бяха изкривили. Не знам защо стана така, но се случи.
— Донякъде грешката беше и моя. Аз също имах нужда от това, Бен. Нашият брак и съвместният ни живот бяха станали необяснимо безцелни. Ще бъдем дяволски щастлива двойка, когато всичко остане зад гърба ни.
Известно време Тайсън помълча, после каза:
— Известно време мен може да ме няма.
— Не! — Тя заби пръсти в гърба му. — Няма да стане. Той я целуна и те още по-силно се притиснаха един към друг. Тя сложи глава на рамото му и той разбра, че плаче.
— Къде намери тази идиотска фанелка? — попита той с безгрижен глас.
— О… Направиха ми я в един магазин в Саутхемптън — отговори тя без да поглежда към него. — Впечатли ме двусмислието на надписа. „Задръжте добрия войник вътре.“ — Тя се разсмя. — Схващаш ли?
— Не. И не го намирам за смешно.
Тя се дръпна настрани от него и той видя, че очите й са влажни.
— Тогава ще махна тая оскърбителна вещ. — Тя смъкна фанелката си я захвърли на пода. — Така по-добре ли е?
— Да — Тайсън установи, че се е втренчил в голия й бюст. — О, да — Той се усмихна.
Тя се изкашля и изтри с ръка очите си.
— И така, какво се предполага, че трябва да правя като съпруга на офицер? Искам да кажа, освен да чистя тоалетната на горния етаж?
Той изля последните остатъци от искрящото вино в чашата й.
— Ами, първо си извади лична карта, като член на семейството на офицер, пропуск за колата, стани член на клуба на офицерските съпруги, изяви желание да се заемеш с нещо полезно, разтреби помещенията тук долу и покани някои от жените на другите офицери на чай, запознай се с…
— Хей, Тайсън. Нека да започнем с пропуска за колата, така че поне да мога да паркирам.
— Това ми напомня…
— Уф, не съм купила тойота. Исках само малко да те подразня. Купих джип.
— Какво?
— Джип. Много практично. Ще се отрази благоприятно на облика ти. Отпред е. Виж го.
Тайсън погледна навън и видя боядисаната в светли тонове кола да проблясва под дъжда.
— Джип Чероки. С двойно предаване. Има радиотелефон и поставка за ловно оръжие.
— Не говориш сериозно, нали?
— Само на една година е. Купих го от един от местните на източния бряг. Има и лебедка, така че ще можеш да изтегляш мрежи с риба, лодки, или пък себе си от калта или снега, ако затънеш. Много е хубав. Иди да го огледаш.
— Може би по-късно — каза Тайсън и се обърна с гръб към прозореца.
— Може ли да погледам как развеждаш групите из музея утре?
— Ако искаш.
— Чудесно. Хей, сложи си униформата.
— Не.
— Да. Искам да видя как изглеждаш. — Тя го хвана за ръката и го задърпа към стълбите.
— Не, наистина…