Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Човек с четирийсет и пети калибър, насочен срещу теб.
Тайсън чу двойното прищракване на вдигнатия метален предпазител. Светнаха фаровете на завиваща зад ъгъла на музея кола, която продължи и спря до него.
— Вие наистина сте буен човек — каза един мъж, показал глава от задния прозорец на колата.
Тайсън ясно разпозна гласа на Чет Браун.
— Влизай в колата, убиецо — нареди му Браун.
Колата се понесе по моста Верацано. Тайсън запали цигара. Шофьорът, млад мъж със сурово изражение на лицето, подхвърли назад:
— Имате ли нещо против да не пушите? Тайсън издиша облак дим напред. Браун тихо се засмя. Тайсън погледна към Браун, седна на другия край на задната седалка. Беше облечен в бял екип за тенис.
— Как е новата ви работа? — попита Браун. Тайсън си дръпна от цигарата и погледна през страничното стъкло към Статуята на свободата, извисяваща се в зеленикавото осветление с призрачно великолепие.
— Между другото, някой ще отведе жена ви обратно до дома ви и ще й даде необходимите разяснения — каза Чет Браун.
— Оукс ваш ли беше? — поинтересува се Тайсън.
— Може би. Трудно е да се правиш на свещеник.
— Знам.
— Сега ще трябва да създадем специална група по този проблем.
— Кои? Кои сте вие?
— Името нищо няма да ви каже — отговори Чет Браун. — Ние сме толкова потайни, че дори в ЦРУ не са сигурни дали действително съществуваме.
— Всичко това ми звучи като пълна глупост.
— Що се отнася до Уоли Джоунс — смени темата Браун, — не те виня, Бен. Копелето сам си го просеше. Ако беше написал подобни неща за жена ми, аз също щях да постъпя като теб. Както и да е, това ще остане за наша сметка. Но ако пак направиш нещо подобно, може да се наложи сам да се оправяш с полицията. Не мога да се меся в работата на правосъдието повече от веднъж месечно, или нещо такова.
— Не ми прави никакви услуги.
— Ho на мен това ми е работата, Бен. Назначен съм ти за ангел-пазител. За това и съм облечен в бяло.
Тайсън потъна в мрачно мълчание.
Колата премина по крайната дясна лента през входа за магистралата без да плаща, зави надясно и се приближи към главния вход на Форт Уадсуърт. Постовият им махна с ръка и колата продължи по пътя сред мрака на тъмните улички в полуизоставения Форт. Те продължиха по нанадолнището към каналите на Нюйоркското пристанище, отминаха кея и спряха при мрачните гранитни стени на Стрелковата кула.
Браун слезе от колата и направи знак на Тайсън да го последва. Те минаха през огромния двоен портал от външната страна на разположената на гари нива артилерийска батарея. Браун отвори една врата и влезе в обширна мрачна стая, частично осветена от увисналите от тавана малки електрически крушки. Оттам в различни посоки се изкачваха метални стълби и Тайсън го последва по една от тях, като стъпките им отекваха във влажния неподвижен въздух. Браун го поведе по широк сводест коридор, от едната страна на който имаше редица дървени врати.
— Избери си някоя от вратите.
Посочи една от тях и Браун я отвори. Тайсън го последва в стаята, озарена единствено от светлината, която проникваше през двете открити бойници. Браун застана пред единия от отворите и погледна надолу към залива.
— Хубава гледка. Хамилтън, крайбрежния булевард, Кони Айлънд, летището Кенеди, моста и пристанището. Само помириши морския въздух.
Очите на Тайсън свикнаха със слабата светлина и той забеляза, че каменните стени са покрити с гротескни изображения на някакви същества, подобни на животни, нарисувани с флуоресцентни бои.
— Култови изображения. Централния следствен отдел твърди, че са сатанински. Често намират в тези помещения заклани кучета, котки и кокошки.
Тайсън не отговори, а безмълвно отиде до крайната дясна бойница и се загледа в залива. Призна си, че Браун има известен усет при подбирането на интересни места за провеждане на разговори.
— Откога ме следиш?
— Достатъчно дълго, за да разбера, че вие с Харпър бяхте на прага на нещо прекрасно.
Тайсън се надвеси над дебелата един метър стена на бойницата. Намираха се на около трийсет метра от крайбрежната стена.
— Тази вечер беше много близо, любовнико. Но не можеше да предположиш, че жена ти ще се появи изневиделица. Аз буквално бях затаил дъх, когато вие с Керън влетяхте в капана. Трябва просто да си надминал себе си в танца около жена си, защото само час по-късно вече си държахте ръцете в столовата. Какъв мъж си само!
Тайсън се повдигна до перваза и седна със свити колене по дължина на широката бойница с гръб към каменната стена. Запали си цигара и се загледа в далечината на хоризонта. Забеляза, че обноските на Браун бяха не така изящни както в Спортния клуб. Тук той приличаше повече на бияч, и Тайсън заподозра, че притежава хамелеонската способност да се уподобява на околната среда. Зачуди се кой ли беше истинският Чет Браун. Може би нито един от двамата.