Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
Ван Аркън кимна едва забележимо. Полковник Хортън също кимна, сякаш току-що бе открил нещо много интересно.
— Е, трябва да тръгвам — каза той. — Мисля, че вече знам за какво ще бъде утрешната ми лекция. Благодаря, генерале. — Полковник Хортън козирува, обърна се кръгом и се отдалечи.
Генерал Ван Аркън се загледа за няколко секунди след него, после се обърна и тръгна в обратната посока. За пръв път се почувства разколебан в правотата на собствената си позиция. Лично той смяташе, че Тайсън е виновен, но както бе изтъкнал Хортън, не искаше да го изпрати на разстрел. Искаше само да го изправи като назидателен пример пред целия офицерски корпус. Но в усилията си да постигне тази своя цел, в усилията да подкрепи промяната на етиката в армията след войната във Виетнам, той бе извадил отново на бял свят проблеми и спорове, които беше по-добре да бъдат погребани в миналото.
Но сега вече колелото се беше завъртяло и нямаше почти никаква възможност да спре развитието на събитията. Също като викът, който предизвиква свличането на лавината, случаят се разрастваше и набираше сила и инерция, насочвайки се със смъртоносен устрем към Бенджамин Тайсън.
ГЛАВА ТРИЙСЕТА
Бен Тайсън погледна към жена си, застанала в подножието на стълбата. Беше си сложила бяла тениска, срязани джинси и джапанки. Отпред на тениската й бе изписан със сини букви призивът на набор на нови доброволци в армията: „Задръжте добрия войник вътре“. Чудеше се къде, по дяволите, е успяла я да намери. Забеляза, че ръцете й са боядисани в червено и надуши миризмата на амоняк. Беше чистила.
Марси Тайсън прекоси малкия хол и протегна ръка на Керън Харпър.
— Радвам се, че най-сетне се срещнахме — каза тя.
— Аз също — отвърна Керън и стисна протегнатата ръка.
Двете жени се загледаха една в друга няколко секунди по-дълго, отколкото Тайсън намираше за необходимо.
— Е, аз също се радвам — обади се той и се обърна към Марси. — Ние с майор Харпър се разхождахме и разговаряхме.
Марси погледна към единия, после към другия и отбеляза:
— Вероятно искате да се качите горе и да се изсушите?
— Благодаря, бих искала само, ако може, да ми дадете един чадър назаем — отговори Керън Харпър. — Хотелът за гости е съвсем наблизо.
— Останете за малко — предложи Марси.
— Не, благодаря.
— Купила съм бутилка шампанско. Помогнете ни да я изпием. — Тя хвана Керън Харпър за ръката и я поведе към стълбата.
Керън Харпър явно усещаше, че ако продължи да настоява да си тръгне, щеше да изпадне в по-неловко положение, отколкото ако се съгласеше да остане.
— Благодаря ви — каза тя и се качи по стълбите. Марси погледна към съпруга си, усмихна му се миловидно и безмълвно изчезна в кухнята.
— Тези дни ме преследва типичният Тайсънов късмет — промърмори си Тайсън.
Той се качи нагоре по стълбите и мина покрай затворената врата на банята, зад която се чуваше бръмченето на сешоара. Влезе в спалнята и видя с учудване, че леглото е затрупано с пликове с дрехи, а подът е задръстен от куфари. Свали шортите и мократа си тениска, избърса се в хавлиения си халат и обу джинси, нова фанелка и сандали. Вчеса мократа си коса и излезе в малкото антренце, където се сблъска с Керън Харпър, чиито коса и блуза вече бяха сухи. Беше си оправила грима и според Тайсън изглеждаше доста добре.
— Вече нямам нужда от банята, така че ако искате може да използвате сешоара — каза тя.
— Няма нужда.
Те се спогледаха и Тайсън каза:
— Останете да пийнем заедно.
— Бих предпочела да не оставам.
— Имам чувството, че жена ми е обезпокоена от нещо и ако останете, може би ще се почувства по-добре.
— Съмнявам се, но ако искате да кажете, че едно десетминутно затишие пред бурята ще ви се отрази добре, ще остана.
— Предполагам, че имам предвид точно това — усмихна се Тайсън. — След вас, моля — каза и тръгна към стълбите.
Те слязоха заедно долу и Марси ги посрещна в хола.
— Така и двамата изглеждате много по-добре. Тя отвори бутилката шампанско и го наля в пластмасовите чаши, поставени на ниската масичка.
— Каза ми, че тук няма машина за миене на съдове и аз купих доста пластмасови и книжни прибори, чаши и чинии.
— Много си досетлива. Къде е Дейвид?
— Семейство Джордан ще го наглеждат. Мелинда е безкрайно щастлива, че ще им погостува.
— Това е приятелката на сина ми — обясни Тайсън на Керън Харпър. — Семейство Джордан прекарват лятото в Саг Харбър. Изглежда вече са се преместили в Бруклин.