Обречен на мълчание

— Не и на мен.

— Нито пък на страната ти.

Тайсън се взря в Браун на бледата светлина. Всичко започваше да се изяснява. Устата му пресъхна. Той прехвърли краката си встрани и се спусна от отвора на бойницата.

— Сега пък ти не се приближавай — продължи Браун. — Бихме могли да се нахвърлим срещу Бранд. Защото всъщност той се разприказва. Ако не бяхме ние, делото щеше да се провали.

Тайсън мушна ръката си в джоба на якето и напипа швейцарското си военно ножче.

— Аз гласувах да бъде Бранд, но… — замислено продължи Браун. После сви рамене. — Имаше някои, които решиха, че за целите на правосъдието ще бъде по-добре, ако си ти.

Все още с ръка в джоба си, Тайсън извади сгъваемото острие от дръжката на ножа, като поряза пръстите си, докато го отваряше.

— Предложихме ти сделка. — Предложете ми я пак.

— Добре. Ще я приемеш ли?

— Наври си я в задника.

— Ти си много хладнокръвен — мрачно се усмихна Браун. — Ще ти предложа ето това. — Той огледа стаята, след което очите му отново се приковаха върху Тайсън. Извади малък автоматичен пистолет от ластичния си колан и Тайсън видя черния заглушител ярко да се откроява на фона на сребристото метално тяло на пистолета.

— Качи се обратно на перваза — каза Браун. Тайсън остана неподвижен. Разстоянието между него и Браун беше около три метра, или с метър и половина повече от необходимото според стария му учебник по ръкопашен бой.

— Качвай се горе! — извика Браун.

— Върви по дяволите!

— Искам да ти помогна да направиш онова, което се опита да направиш в залива. То е по-лесно и по-бързо от удавянето, Бен. Просто се качи горе, затвори очи и се отпусни назад.

— За какво говориш, по дяволите?

— За какво, по дяволите, си мислиш, че говоря?

— Не съм се опитвал да се самоубия, глупако! — втренчи се Тайсън в него.

Браун изглежда се смути.

— Добре, толкова по-лошо — рязко отвърна той. — Те искрено се надяваха, че ще постъпиш достойно.

— Не ми говори за достойнство. Ако искаш да умра, ще трябва сам да ме убиеш.

Браун поклати глава и отпусна пистолета си.

— На този етап съм упълномощен само да те подтиквам сам да сложиш край на живота си. Но те моля да ми вярваш, че въпросът за ликвидирането ти също бе обсъждан. И ако се случи да загинеш преждевременно, то ще стане било при нещастен случай, било при самоубийство, също както стана с Харълд Симкокс. Ако искаш да се свържеш с мен, остави бележка за загубена вещ на информационното табло в офицерския клуб. „Намерени книги — «Чужденецът» от Камко — потърсете я в канцеларията на клуба.“ Аз ще се свържа с теб. А междувременно, внимавай, лейтенант. Под наблюдение си.

— Няма нужда да ми го казваш — отвърна Тайсън. Браун мушна отново пистолета си в ластичния колан и отвори вратата.