Обречен на мълчание
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Люба Енчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обречен на мълчание». Краткое содержание книги:
Сега обаче Бен Тайсън е преследван от медиите, от военната прокуратура и от кошмара, който той се опитва да забрави. Застрашени са семейството, кариерата и чувството му за достойнство.
И само една жена е в състояние да разкрие истината за неговото минало — и да го освободи.
— Това означава ли, че възнамерявате да останете тук? — обърна се Керън Харпър към Марси.
— Да — отговори Марси, като и протегна чаша с шампанско. — Реших, че Бен вероятно се чувства самотен тук. — Тя се усмихна и се извърна към Тайсън: — Изненадан ли си? Или така ми се стори?
— Така ли? — Тайсън вдигна чашата си. — Предполагам, че думата изненада е не по-лоша от всяка друга, за да изрази радостта ми.
— Дейвид ще се присъедини към нас в най-скоро време — допълни Марси.
— Не мисля, че това е добро хрумване — отвърна Тайсън.
— Независимо от това — каза Марси, — ние решихме да прекъснем ваканцията си, за да бъдем с теб. — Тя погледна към Керън Харпър. — Кога ще свърши всичко това?
— До средата на октомври. Според закона…
— Защо Дейвид и ти просто не се върнете в Гардън Сити? — прекъсна я Тайсън. — Ще бъдете съвсем наблизо, и…
— Не, скъпи, ние искаме да бъдем заедно с теб. — Тя посочи стаята с ръката, в която държеше чашата си. — Тук е… хубавичко. Напомня ми за първия ни апартамент.
Тайсън не виждаше никаква прилика с първия им апартамент.
— Майор Харпър смята, че някои ограничения в начина ми на живот ще ми се отразят благоприятно — каза той.
— Радвам се да разбера, че майор Харпър проявява интерес към развитието на характера ти. Дадох под наем къщата в Саг Харбър за месец август, и то на добра цена — добави тя. — Така че няма връщане назад. А що се отнася до Гардън Сити, според мен, обстановката там няма да се отрази благоприятно нито на Дейвид, нито на мен. — Тя погледна Керън Харпър право в лицето. — Дейвид не дава да се разбере, но явно е подложен на значителен тормоз от връстниците си. Децата са толкова жестоки. Имате ли деца?
— Не, никога не съм се омъжвала, както вероятно сте прочела.
— Е — Марси вдигна чашата си, — да пием преди да се е отгазирало. За новия ни дом.
Всички пиха. Тайсън остави чашата си на масата.
— Така или иначе, аз се радвам, че двете жени в живота ми имаха възможността да се срещнат. Така че…
— Бих искала да знаете, госпожо Тайсън — обърна се Керън Харпър към Марси, — казах го и на съпруга ви, че аз лично много съжалявам, че пресата се отнесе по този начин към вашите… художествени и други форми на протест по време на виетнамската война. По онова време не съм била достатъчно голяма, за да разбера повечето от тези неща, но смятам, че разбирам вашето съпричастие към движението за мир, както и избраната от вас форма на протест да изложите… за да покажете това ваше съпричастие. Бих искала да ви уверя, че неблагоприятната популярност, на която сте обект, по никакъв начин няма да окаже влияние на отношението на армията при разглеждането на този случай.
Марси Тайсън задържа за известно време погледа си върху Керън Харпър. Стаята се изпълни с тропота на капките дъжд навън. Най-накрая Марси отговори:
— Според мен изглеждате достатъчно възрастна, за да можете да си спомните войната. Но ще ви повярвам.
Тайсън си помисли, че би трябвало да смени темата на разговора, но някаква перверзност в характера му го подтикваше да продължи да слуша.
— Бих искала да знаете — продължи Марси, като се приближи до Керън Харпър, — че никога не съм вярвала на глупавите намеци, които се появиха във вестниците по адрес на вас и моя съпруг.
— Радвам се, че го казахте — хладнокръвно отговори Керън. — Бих искала и другите да са зрели като вас. — Тя остави чашата си на масата и протегна ръка на Марси. — Благодаря ви за шампанското.
Марси пое ръката й и я задържа. Погледна Керън Харпър в очите и каза:
— Но не съм и нито толкова глупава, нито толкова наивна, за да не разбирам, че между вас и Бен са се породили много близки взаимоотношения. Сигурна съм, че сте открили, че съпругът ми е забележителен и порядъчен човек, и че ако законът изобщо е способен на състрадание, той напълно го заслужава.
— Точно това открих, госпожо Тайсън — отговори Керън Харпър, издържайки погледа на Марси, — и за съжаление почти нищо друго. Лека вечер.
Мерси пусна ръката й. Керън си взе чантата и куфарчето. Тайсън й подаде чадъра, подпрян до входната врата. Керън Харпър тръгна към вратата, но спря и отново се обърна към Марси.
— Имах по-друга представа за вас, вероятно това се е дължало и на медиите. Всъщност, мислех, че сте допълнително усложнение по делото на съпруга ви, но сега разбирам, че всъщност сте негов коз. А той има нужда от всичките си възможни козове. — Тя се обърна към Тайсън. — Желая ви много късмет.
— Уви — усмихна се Тайсън, — Тайсъновият късмет вече не работи. Но се надявам, че умът, чарът и интелигентността на Тайсън ще се окажат достатъчни. Лека нощ, Керън.