Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Карридин преглътна да потисне внезапно жегналата го болка за Банора, с нейния неизменен ведър смях и уменията и в ездата — тя винаги препускаше в буен галоп там, където всички други едва смееха да минат ходом. Беше любимата му сестра, но все пак тя беше мъртва, а той — жив.
— Живея, за да служа и да се подчинявам, велики господарю. — Не мислеше, че е страхливец, но никой не можеше да не се покорява на един Избран. Не повече от веднъж.
— Тогава намери каквото ти искам! — изрева Самаил. — Знам, че е скрито някъде в този кжасик, в това петно, изсрано от мухи и наречено „град“! Тер-ангреали, ангреали, дори ша-ангреали! Аз ги проследих, напипах им дирите! А сега ти ги намери, Карридин. Не предизвиквай нетърпението ми.
— Велики повелителю… Велики повелителю, тук има вещици… Айез Седай. Не съм сигурен колко са. Ако те дочуят и шепот…
Самаил махна с ръка да го накара да млъкне и закрачи бързо из стаята, три крачки напред и толкова назад, с ръце на гърба. Не изглеждаше разтревожен, а само… умислен. Накрая кимна.
— Ще ти пратя… едного… да се справи с тези Айез Седай. — Изсмя се късо. — Бих искал само да видя лицата им. Добре. Давам ти още малко време. След което може би някой друг ще получи шанс. — Той надигна кичур от косата на Шиайн с пръст — тя все още не помръдваше; очите й се взираха немигащи. — Това детенце със сигурност ще подскочи от радост пред такава възможност.
Карридин напрегна цялата си воля, доколкото му беше останала, за да потисне жегналия го страх. Избраните сваляха също толкова бързо, колкото и издигаха, и също толкова често. Провалът никога не оставаше ненаказан.
— Велики господарю, благоволението, за което ви помолих. Ако бих могъл да знам… Дали вие… дали вие ще…
— Ако имаш късмет, Карридин — отвърна с нова усмивка Самаил. — По-добре се надявай да успееш да изпълниш заповедите ми. Изглежда, някой се грижи поне част от заповедите на Ишамаел да се изпълнят докрай. — Уж се усмихваше, но изобщо не изглеждаше весел. Или беше само заради белега му? — Провалил си се пред Него и затова изгуби всичките си близки. Сега само моята ръка те закриля. Веднъж, преди много време, видях как трима мърдраали накараха един мъж да им предаде жена си и трите си дъщери една по една, после ги помоли да му отрежат десния крак, след това левия, после ръцете му, и да изгорят очите му. — Съвършено спокойният му тон правеше разказа му по-зловещ от всякакви викове и озъбени закани. — Нали разбираш, за тях това беше игра — да видят колко още ще успеят да го накарат да ги помоли да му вземат. Езика му оставиха за най-накрая, разбира се, но дотогава не му беше останало кой знае колко. А иначе беше човек с голяма власт, благороден, знатен и прочут. Хората му завиждаха. Никой обаче не би завидял за онова, което най-накрая хвърлиха на тролоците. Няма да повярваш какви звуци издаваше само. Намери това, което искам, Карридин. Няма да ти хареса, ако оттегля закрилата си.
Изведнъж пред Избрания се появи вертикална ивица светлина, завъртя се и се разшири в квадрат… в отвор. Карридин зяпна. Очите му се взряха в дупката във въздуха към нещо, изпълнено със сиви колони и гъста мъгла. Самаил пристъпи в рамката и отверстието се затвори, стопи се в сияйна пръчка от светлина, която изчезна, оставяйки след себе си само пурпурно отражение в очите на Карридин.
Той се изправи и се олюля. Провалът винаги се наказваше, но никой не оживяваше, ако откажеше да се подчини на Избраните.
Шиайн изведнъж се размърда и възкликна:
— Внимавай, Борс! — След което млъкна, взряна към прозореца, където той беше стоял. Очите й зашариха, намериха го и тя подскочи. Така се беше изцъклила, все едно той самият се бе оказал един от Избраните.
Никой не оцеляваше, ако откажеше да се подчини на Избраните. Той стисна слепоочията си. Главата му щеше да се пръсне.
— Има един мъж в града, Мат Каутон. Ти ще… — Тя се сепна и той я изгледа намръщено. — Познаваш ли го?
— Чувала съм това име — въздъхна жената уморено. И гневно, готов бе да се обзаложи той. — Малцина, свързани с ал-Тор, остават незнайни за дълго. Какво търси това опърпано селянче в Ебу Дар? Как е успял да…
— Не ми досаждай с глупавите си въпроси, Шиайн. — Главата никога не го беше боляла толкова, наистина никога. Имаше чувството, че нещо пробива черепа му между очите. Никой не оживяваше… — Ти незабавно ще вкараш своя кръг в намирането на Каутон. Всички. — Тази нощ щеше да дойде Стария Къли, през задния вход откъм конюшните; не беше необходимо тя да знае, че ще има и други. — Нищо не бива да се изпречва на пътя ни.