Гробище за домашни любимци

— Знаеш ли, Лу, в природата винаги съществува равновесие — беше обяснил чичо Карл. — Ако нямам нито един клиент в продължение на две седмици през май, мога да разчитам, че например през ноември ще имам десет погребения. Само че хората рядко умират точно през ноември и никога — по време на Коледните празници, въпреки всеобщото мнение, че това е периодът, когато смъртността нараства. Казват, че по Коледа душевната депресия взима много жертви, но това са празни приказки. Всеки собственик на погребално бюро ще потвърди думите ми. По Коледа хората са щастливи, изпълнени с оптимизъм и не им се разделя с живота. Най-голям наплив на клиенти имаме през февруари. Старците умират от грип и от пневмония, но това не е всичко. Представи си, че има хора, които са се съпротивлявали упорито срещу рака в продължение на година или на шестнайсет месеца. И ето, че идва лошият стар февруари, те сякаш се уморяват, предават се и метастазите се разпростират из цялото им тяло. Около трийсет и първи януари са в ремисия и чувстват, че са прескочили трапа, а след три седмици ги погребваме. През февруари хората получават я инфаркти, я удари, я бъбреците им отказват да работят. Февруари е лош месец, през февруари хората започват да се чувстват уморени от живота. Явлението е добре познато на хората от нашия бизнес. Но понякога, безпричинно, подобен феномен се наблюдава през юни или през октомври. Но никога през август. Август е мъртъв сезон. Никога няма да напълниш криптата в гробището през август, освен, ако не избухне главният газопровод или ако градският автобус не падне от някой мост. Но сме имали случаи, когато през февруари трупахме ковчезите един върху друг на три реда и се молихме температурата да се повиши, за да спуснем в земята някои от тях, преди да се е наложило да наемем апартамент, за да съхраняваме непрекъснато прииждащите мъртъвци.

Чичо Карл се бе засмял. Луис, който се бе почувствал посветен в тайна, която не знаеха дори преподавателите му от медицинския факултет, също се бе засмял.

Двойната врата на криптата беше вградена в подножието на затревено хълмче, заоблено като женска гръд. Хълмчето (което изглеждаше прекалено симетрично, за да е естествено) се издигаше на петдесетина сантиметра над шиповете на желязната ограда, чиято височина оставаше непроменена.

Луис се огледа и се покатери по височинката. От другата й страна видя голяма квадратна поляна, която беше незастроена. Не, всъщност грешеше. На няколко метра от оградата имаше някаква постройка, подобна на барака. Навярно също принадлежеше на гробището и в нея съхраняваха необходимите им материали.

Светлината на уличните лампи се прецеждаше през шумолящите от вятъра листа на дърветата — стари брястове и кленове, — които отделяха поляната от „Мейсън Стрийт“. Луис не видя никакво движение, освен потрепването на листата.

Плъзна се обратно по гръб, защото се страхуваше да не си нарани отново коляното, и се върна при гроба на сина си, като за малко не се препъна в навития на руло брезент. Налагаше се да направи два курса — един — с тялото на Гейдж и втори — с инструментите. Когато се наведе да вземе брезентовото руло; усети още по-силна болка в гърба и се намръщи. Тялото на сина му прошумоля от вътрешността на вързопа и Луис се престори, че не чува вътрешния глас, който непрекъснато му нашепваше, че е полудял.