Нож от блянове

— Ще помисля, Реане, но се съмнявам, че ще променя решението си.

Реане въздъхна дълбоко. Жадуваше за обещаното й връщане в Бялата кула и бялото на новачка — бяха я чували да твърди, че завиждала на Кирстиан и Заря — и ужасно й се искаше да влезе в Зелената Аджа, но Елейн хранеше съмнения. Реане беше добросърдечна, меко-сърдечна всъщност, а Елейн никога не бе виждала Зелена, която да може да се нарече мека. Дори онези, които на повърхността изглеждаха къдравички или крехки, отвътре бяха хладна стомана.

Пред тях Вандийн се плъзна по страничния коридор — стройна, белокоса и изящна в тъмнозелената вълнена рокля с тъмнокафява обшивка, и зави в същата посока, накъдето вървяха и те, явно без да ги забележи. Беше Зелена и твърда като глава на чук. Джаем, Стражни-кът й, крачеше до нея, свел глава и увлечен в разговор, като от време на време прокарваше ръка през оредялата си посивяла коса. Кокалест и длъгнест, с провиснало тъмнозелено палто, Джаем беше стар, но до последната трошица корав като нея, стар корен, в който най-острата брадва ще затъпее. Кирстиан и Заря, и двете в скромното бяло на новачки, ситнеха хрисимо след тях, едната белокожа като кайриенка, другата — нисичка и със стройни бедра. Като за бегълки, успели в нещо непостижимо за повечето, да останат години наред свободни от дългата ръка на Бялата кула, над триста годиин в случая с Кирстиан, се бяха вместили със забележителна лекота в местата си на новачки. Но пък Правилото на Родството представляваше сплав от правилата, ръководещи живота на новачки, както и на Посветени. Навярно за тях белите вълнени рокли и загубата на свобода да влизат и излизат по свой избор беше единствената същинска промяна, въпреки че Родството до известна степен регулираше второто.

— Много се радвам, че тия двете й ангажират времето — съчуствено промълви Реане. В очите й се долавяше угриженост. — Добре е, че скърби за сестра си, но се боя, че ако не бяха Кирстиан и Заря, щеше да е покрусена от смъртта на Аделиз. Може би и сега е така. Убедена съм, че роклята, която е облякла, е на Аделиз. Опитах се да я утеша — имам опит в помагането на хората да надмогнат скръбта; била съм селска Мъдра жена, носила съм и червения колан в Ебу Дар преди много години — но тя не дава две думи да си кажем.

Всъщност Вандийн напоследък носеше само дрехите на мъртвата си сестра, както и ухаещия на цветове парфюм на Аделиз. Понякога Елейн си мислеше, че Вандийн се опитва да се превърне в Аделиз, да се откаже от себе си, за да върне сестра си в живота. Но можеше ли да я упрекне затова, че е обсебена от желанието да открие кой е убил сестра й? Не че повече от шепа хора знаеха, че всъщност прави точно това. Всички други бяха убедени в това, в което вярваше Реане — че е погълната от обучението на Кирстиан и Заря, както и от началото на наказанията им заради бягството. Вандийн, разбира се, вършеше и двете, и то с желание, но всъщност това бе само прикритие за същинската й цел.