Нож от блянове

— Капитан-генералът смята, че съгледвачките й трябва да си почиват. За разлика от нея самата — добави любезно тя и вдигна вежда към Биргит. По връзката за миг потече досада. Авиенда неясно защо се изсмя — Елейн все още не разбираше айилското чувство за хумор.

— Утре излизам отново. Това ме връща към дните преди много време, когато бях амбулантка, с едно муле. — В Родството усвояваха много занаяти през дългия си живот, винаги сменяха мястото и занаята, преди някой да е забелязал колко бавно остаряват. Най-старите бяха усвоили по пет-шест занаята, ако не и повече, и ги сменяха с лекота. — Реших да използвам свободния си ден, за да помогна на Джилари да си избере фамилно име. — Реане направи гримаса. — В Сеанчан е обичайно да заличават името на момичето от семейните регистри, щом го окаишат, и горкичката смята, че няма право да носи името, с което се е родила. Джилари са й го дали с нашийника, но иска да си го запази.

— Толкова причини има да мразя сеанчанците, че не мога да ги изброя — отвърна разгорещено Елейн. И със закъснение схвана важността на всичко това. Ученето на реверанси. Избирането на ново фамилно име. Да я изгори дано, бременността я правеше и несхватлива на всичко отгоре!… — Че кога Джилари премисли за нашийника? — Нямаше нужда да показва на всички колко е задръстена днес.

Изражението на другата изобщо не се промени, но тя се забави с отговора достатъчно дълго, та Елейн да схване, че хитрината й не е успяла.

— Едва тази сутрин, след като двете с капитан-генерала напуснахте, иначе щяхте да сте уведомена. — Реане продължи бързо, за да не забере жилото. — Има и друга добра новина. Поне донякъде добра. Една от сул-дам, Марли Ноичин — помните ли я? — е признала, че вижда сплитовете.

— О, това наистина е добра новина — промълви Елейн. — Много добра. Остават още двайсет и осем, но с тях сигурно вече ще е по-лесно, след като една от тях се е прекършила.

Беше наблюдавала опитите да убедят Марли, че може да се научи Да прелива, че вече може да вижда сплитовете на Силата. Пълничката сеанчанка упорито беше отричала, дори след като се разплака.

— Донякъде добра, както казах — въздъхна Реане. — Според Марли все едно че си е признала, че убива дечица. Сега настоява да бъде окаишена. Моли се за ай-дам. Направо настръхвам от това. Не знам какво да правя с нея.

— Връщаме я на сеанчанците при първа възможност — отвърна Елейн.

Реане се закова на място стъписана, вдигнала вежди. Биргит се окашля много шумно — нетърпението й изпълни връзката, — а Родственичката се сепна и закрачи отново, малко по-бързо.

— Но те ще я направят дамане. Не мога да си позволя да осъдя никоя жена на това.

Елейн хвърли на Стражничката си поглед, който се хлъзна, както кама се хлъзга по хубава броня. Лицето на Биргит беше… невъзмутимо. За златокосата жена това да е Стражник съдържаше силни елементи на по-голяма сестра. Че и по-лошо, понякога — на майка.