Пирамидата на бог Слънце
- Автор: Май Карл
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калпазанов»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Пирамидата на бог Слънце». Краткое содержание книги:
— Тези ще му занеса сега — каза. — Вчера го сторих два пъти и днес вече веднъж. Тези яде, но други не желае, макар да са от същото дърво. Сега сигурно ще повярваш, че не те е забравил.
Тръгна. Когато се отдалечи, станах. И тогава видях, че долу край езерото хората здравата се трудеха. В подножието на северния хълм бяха издигнали предназначената за нас трибуна. В нейна близост сега опъваше шатрата си ага Сибил. По най-високите точки на околните планински вериги народът се бе заел да трупа огромни камари дърва за заплануваното осветление на височините. Същото беше направено и по по-ниските, но издадени места. Около езерото обикаляха в усилени упражнения различните ездитни животни. Камили носеха цепеници нагоре към Бейт-и-Ходех, защото храмовата площадка също щеше да бъде осветена. Онова, което не можех да видя от моя покрив, заключих от обстоятелството, че много мулета и магарета мъкнеха горивен материал и по стръмната пътека към Алабастровия шатър. Там също така щяха да лумнат тържествени пламъци.
Част от трибуната сега беше заета от джемма, която, види се, се намираше на много важно съвещание под председателството на Педехр. Пред нея имаше повече от двайсет добре въоръжени, непознати за мен мъже, които бяха слезли от конете си и слушаха усърдно говорещия им ходи-и-джуна. Бяха предводителите на различните, неуседнали подразделения на джамикуните и получаваха своите инструкции от нашия "министър на войната". За мое удоволствие забелязах там и шейха на калхураните, който явно беше оздравял и можеше отново да застане на своите съюзени с нас воини.
Точно под мен сега се появи Шакара и тръгна към пасището, за да даде на Сирр ябълките. Той ги пое една след друга — бавно и проучващо, след като предварително бе подушил всяка. Тя погледна нагоре към мен и кимна. Когато и последната ябълка бе изхрупана, улови главата на бляскавия арап и я насочи така, че да погледне към мен. Бях си облякъл антерията и сложил феса. За да насоча погледа на коня към мен, размахах ръце. Сирр видя движението и трепна. Ушите му започнаха да играят, разкошната опашка се повдигна. Така постоя късо време изучаващо. После разтвори широко предните крака и изцвили така радостно към мен, че изобщо не можех да се съмнявам — беше ме разпознал. Но това не му бе достатъчно. Той отново и отново се обаждаше ликуващо, така че бях принуден да отстъпя назад и изчезна от погледа му, за да не привлече вниманието на някой неканен със своя надалеч отекващ глас.
Докато закусвах, Шакара ми приготви достатъчно високо място за сядане да мога да гледам през перилата към двора, без да се налага да стоя прав. След това ме остави сам, понеже аз така пожелах. Наближаваше обяд. Ето че ага Сибил дойде с домашните си. Бяха насочени към аркадата.
Само след късо време забелязах долу в дуара движение, което се отправи на юг. Отнасяше се до нашите багдадски гости, които сега пристигнаха. Малкото шествие пое нагоре по хълма и премина през портата. Отпред Устад и мирзата, по средата им моят стар приятел миралаят. Зад тях няколко товарни коня с багажа на офицера. След това една камила с най-голямата носилка, която бяха съумели да закрепят. Беше околовръст затулена. На когото не беше известно кой седи вътре, щеше да си помисли, че е заета от "вечно женственото". Отзад джамикуните, отишли да доведат гостите.
Понеже вниманието на ага Сибил не биваше да бъде веднага насочено към новодошлите, беше заповядано тяхното пристигане тук горе да стане в пълна тишина и възможно по-незабелязано. Въпреки това доброто старо любопитство беше привлякло двама души, които в никой случай не искаха да се лишат от първата гледка на очакваните — Тифл и Пекала.
Когато първите трима ездачи влязоха през портата, острият поглед на Устад се стрелна към мен. Видя ме. Аз му махнах бързо да не привлича вниманието на поляка върху мен. Той ми кимна, че ме е разбрал. После прилепи бедра и накара Асил да премине през двора в най-великолепната Натната ел мутарид[98]. При пасището слезе. Направи го заради мен. Трябваше да видя, че Асил се намира в добри ръце. Който умееше да язди по такъв майсторски начин една толкова трудна натната, на него човек можеше да повери и най-ценния кон.
Джафар мирза и миралаят слязоха. Първият беше ориентиран в нещата. Хвана офицера за ръката и го поведе към аркадата, в която веднага след това започна да става много глъчовито. Придружаващите джамикуни също бяха слезли, за да се заемат най-напред с товарните коне. Тогава Пекала им подвикна:
— А камилата зарязахте, а? Та нали се вижда, че вътре седи някоя златна харема! Да не би да трябва да чака, докато ви дойде угодата?
98
Натната ел мутарид — много висок, ситен напречен тръс от чисто арабска школа — б.а.