Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Измъченият войник-учител приседна на пейката и въздъхна:

— Това е то цялата работа и заради нея вече четвърти път ме мъкнат на разпит.

— Да, наистина не си струва и да се говори за това — великодушно рече Швейк, — но зависи в съда какво ще разберат под тоя стар австрийски въшок. Добре, че сте сложили там и това за съвъкупляването, то ще ги обърка и те нищо няма да могат да разберат. Вие им обяснете само, че въшокът е мъжка въшка и че на женската въшка може да се качва само мъжка. Другояче няма да можете да се отървете. Вие положително не сте го писали, за да обидите някого, това е ясно. Кажете само на господин съдията, че сте го писали за свое собствено удоволствие и както мъжката свиня се казва нерез, така и мъжката въшка пък се казва въшок.

Учителят въздъхна:

— Какво да правя, когато съдията не знае добре чешки? И аз му го обяснявах вече по подобен начин, но той се нахвърли върху мене, че мъжката въшка се казвала на чешки въшкар. Никакъв „фъшок“ — каза, — „фъшкар“. Femininum, Sie gebildeter Lerl, ist „тоси фъшка“, also masculinum ist „таси фъшкар“. Wir kennen unsere Pappenheimer!365

— С една дума — каза Швейк, — рунтава ви е работата. Вие обаче не бива да губите надежда, че всичко ще се обърне на хубаво, както казвал циганинът Янечек от Пълзен, когато в 1879 година му слагали примка на шията заради двойно убийство с цел грабеж. И познал. В последния момент го отвели от бесилото. Не можели да го обесят заради рождения ден на негово величество императора, който се паднал точно на тая дата. Обесили ги на заранта, след рождения ден на негово величество. Голямо щастие имал тоя циганин, три дена след това го помилвали и щели да подновят следствието, защото всички улики сочели, че убийството е било извършено от друг Яне-чек. Та затова го изкопали от гробницата в затвора и го реабилитирали в пълзенските католически гробища. Но след като станала и тая работа, разбрало се, че е евангелист и трябвало да го местят в евангелистките гробища, а после…

— После ще ти ударя някоя — обади се старият сапьор Водичка, — какво ли няма да измисли още тоя чешит. Човек си има предостатъчно грижи с дивизионния съд, а той, мизерникът му с мизерник, вчера, като ни водеха на разпит, седнал да ми обяснява какво значи ерихонска роза.

— Ама това не бяха мои думи. Тия работи ги беше разправял слугата на художника Панушка, Матей, на една стара баба, когато го разпитвала как изглежда ерихонската роза. Та той ѝ казал:

„Вземете сухо кравешко лайно, сложете го на чиния, полейте го с вода и ще видите как хубаво ще се раззеленее. Това е то ерихонската роза“ — защити се Швейк. — Да не съм я измислил аз тая щуротия? А пък като отиваме на разпит, нали трябва да си говорим нещо. Та аз исках само да те разтуша, Водичка…