Пътят на кралете (том I)

Шутът само кимна на Далинар.

— Ах, скъпи ми господарю Таселин. Все още ли сте зает да докажете докъде се простира човешкият идиотизъм? Добре правите! Вие сте отличен емпирик.

Далинар се застоя зад столчето на шута, докато огорченият Таселин се кандилкаше нататък по моста.

— Шуте — подхвана Далинар, — не стигат ли едно или две?

— Две какво? — попита шутът с блеснали очи. — Две лица, ръце или сфери? Бих Ви заел едно от първите, ала по определение човек има само едно лице и ако Ви го дам, кой тогава ще е шут? Бих Ви заел и една от вторите. Боя се обаче, че простите ми ръце са бъркали в тора твърде често и не подхождат на човек като Вас. Ако пък Ви дам една от моите сфери, каква полза ще имам от другата? Доста съм привързан и към двете, както виждате. Е, добре де, както не можете да видите. Бихте ли желали да погледнете?

Шутът слезе от столчето и посегна към колана си.

— Шуте — сухо рече Далинар.

Шутът се разсмя и потупа Далинар по ръката.

— Извинявайте. Тази пасмина изважда наяве най-долнопробните ми шеги. Може би това е онзи тор, който споменах преди малко. Наистина много се мъча да бъда възвишен в презрението си към тях, обаче те ме затрудняват.

— Пази се, шуте — отговори му Далинар. — Тази пасмина няма да те търпи вечно. Не ми се иска да те прониже някой от ножовете им. Вътре в тебе виждам един добър човек.

Шутът огледа островчето и отвърна:

— Да, там е. Много беше вкусен. Далинар, опасявам се, че не съм аз човекът, който има нужда от предупреждения. Изговорете няколко пъти страховете си пред огледалото, щом се върнете у дома довечера. Плъзнали са слухове.

— Слухове ли?

— Да. Отвратителни неща. Никнат по хората като брадавици.

— Да нямаш предвид тумори?

— Да. И двете. Вижте, говори се за Вас.

— За мен винаги се говори.

— Този път е по-зле — рече шутът и го погледна в очите. — Наистина ли сте говорили за разтуряне на Договора за Отмъщение?

Далинар пое дълбоко дъх.

— Това беше между мен и краля.

— Е, той трябва да го е споменал и пред други. Тези тук са страхливци и несъмнено това ги кара да се чувстват специалисти по страха, понеже със сигурност напоследък често Ви определят като страхливец.

— Отче на Бурята!

— Не, не, аз съм шутът. Но разбирам колко е лесно да се направи подобна грешка.

— Защото правиш толкова вятър или защото вдигаш толкова шумотевица?

Широка усмивка се разля по лицето на шута.

— Е, Далинар! Впечатлен съм! Може би трябва Вас да направя шут? А аз да съм върховен принц на Ваше място. Не, лошо ще стане. Бих се побъркал, ако слушам тези хора дори и един миг, а после вероятно бих ги изклал. Може да назнача на постовете им кремлинги. Кралството със сигурност ще я кара по-добре.