Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Календар — кръгла форма (външен пръстен — период Нзе; следващ — часови пръстен; руни — дни в месеца; трети пръстен — месеци Кане; втори пръстен — звездни години Яр; централен пръстен сезонен цикъл Тин).
Макар, както бе споменато, кашепците да нямат една-единствена предпочитана посока на подреждане на руни в смислено натоварена редица, както е в европейската човешка практика да се пише отляво надясно, все пак съществува едно изключение: разположени в кръг или ясна дъга символи ВИНАГИ се четат против часовниковата стрелка (направление, прието от обитателите на Кашеп за естествено). Когато в редицата трябва да има начало (за прочитането ѝ като текст или за отчитане на някакъв цикъл), то е отбелязано с разделител, ако няма помощен знак за „начало“ или „първи“. Когато пък са подредени Именни руни, се започва от най-старшата.
Същите правила важат за подредени в кръг рисунки — зодии или сцени (фаморски „комикси“), изобразяващи някаква история или легенда (все още силно разпространен начин за документиране на събития, понякога придружаван с уточняващи рунически фрази).
Денонощието „котл“ няма естествено приложение на Кашеп, но се съотнася с кашепското като отношение на цели числа, когато се раздели на часове „ури“. Периодът котл е денонощието на Ишчел — източника на мъдрост и закрила за всички кашепски раси без изключение.
Руните присъстват в календара като имена на дните от месеца. Трийсет и три дневният „кане“ започва с „безимен сол“ (отбелязва се с граматически разделител), следва го „първак“, а нататък — названията на главните руни от фамо-граморицата (с няколко изключения):
алад, амхех (дясна руна), багба, вудх, гхен, дон, ешмун, зейн, ипе, кин, уъеса, мхес, ниназу, огхма, пхет, „средник“ (особен символ), рхот, тиу, ула, хвее, убан, тсохан, тшун, шулат, ък, езу, руф, югра, яш (руната „яри“ е заместена с „десния“ ѝ аналог), ятъл; месецът завършва със „сол опашник“.
„Безименният сол“ е денонощие, което астрономите могат да жертват за коригиране на календара, когато се натрупат грешки и несъответствия между канонизираните цикли и действителните небесни явления. Кашепските звездобройци яр или два предварително обявяват в кой кане и кога ще липсва „дареният“ ден, така че календарът да остава точен.
Месеците носят названията на част на зодиакалните съзвездия, които на Кашеп са 24 — дузина „старши“ и дузина „млади“. Старшите бележат „звездните години“ яр, тоест фактическия орбитален период на Кашеп извън смяната на сезоните, докато младшите се идентифицират с имената на месеците.
Зодиите имат само приблизително съответствие с традиционните зодиакални съзвездия в света на хората и освен това следват строгата логика първо, да не се отклоняват от дефиницията си на „зодиак“, тоест „животински пояс“, и второ — стриктно да редуват схемата „хищник — тревопасно — летящо същество — водно животно“ или „граблив атрибут — растение — крилато създание — свързан с влага организъм“, при което не допускат изключения (каквито са земночовешките зодии Водолей, Близнаци, Дева, Везни и Стрелец, очевидно неживотни).
Числописните руни означават сезонните години („тин“) в цикъла „Ситлаколо“, които зависят от положението на Кашеп спрямо двете му слънца, а значи и продължителността на светлото и тъмното време на повърхността на планетата в рамките на денонощието (то се отчита по звездите). Звездната година „яр“ пък представлява интервалът време, през който Малкото слънце Янкул извършва своята обиколка около по-масивния и по-горещ Райко. Видимо това се наблюдава като връщане на Янкул в обявеното за „начално“ съзвездие (което е Вълча диря за кашепците и този месец не присъства в годината „яр“), оттам и названието на периода (ситла-коло — звезда-кръг, обиколка).
Ситлаколо изразява равенството между 12 яра и 11 тина — орбиталният период на Янкул около Райко.
Годината „тин“ започва от деня Еднослънцие (еклипс на Янкул от Райко). Първият сол на всеки нов яр се измества и съвпада на всеки ситлаколо. Сезоните са четири: Дългонощ (зима), Растеден (пролет), Няманощие (фактически много къси нощи и период на практическата им липса, когато здрачът на едното слънце се застъпва с другото; средата на това „лято“ е денят Еднослънцие, макар визуално да продължава около три сола) и Растенощ (късно лято и есен).
Смяната на сезоните зависи само от взаимното разположение на слънцата и Кашеп, понеже оста на планетата е почти перпендикулярна на биеклиптичната равнина.