Слънце недосегаемо (роман-изповед)

(Другата система е от Райковия изгрев да се броят като първи, втори и т.н. „дневни“ ури, а след залеза — като „нощни“. Недостатъкът на такова означение, според простодушните кашепски народи, е че през сезона Няманощ урите трябва да са Янкулови, затова предпочитат да ги наричат с имена на руните. Първата часова руна започва от изгрева на Райко.)

От календарните периоди с локално значение може да се отбележи старинната единица Яркотл, равна на половин яр.

Основните единици в календара свидетелстват не само за солидни астрономически познания, но и за пряка връзка на Кашеп с други светове от неговата двуслънчева система. Разбира се, най-преките влияния произтичат от луните на планетата — и като пораждани от тях приливни явления, смяна на фазите, преместването им на фона на „неподвижните“ звезди, и като сведения, идещи от жителите на луната Ишчел (Вер Шелард) — змейовете.

Звездобройците се абстрахират от факта, че слънцата всъщност обикалят едно около друго, танцуват около общия си масов център, и разглеждат системата си в относителна координатна система, при която Голямото слънце се приема за неподвижно.

Принципно същата ситуация имаме и в човешката реалност, стига да си представим Юпитер малко по-масивен или поне по-ярък. Впрочем, древните българи са използвали Юпитер като ориентир и коректор за продължителността на 12-годишния си, извънредно точен календар. Разликата иде от това, че на хората не им е нужно да държат сметка колко трае едно денонощие на Луната, понеже то е равно на времето на обикалянето ѝ около Земята. Не е така в реалността на „Долната земя“.