Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Младши съзвездия (бележат месеци, а в армията — тилови части)
Зодиакалните легенди обикновено противопоставят двете части на един звездоклан. Така Брадворогът (вид елен, а не козел, както смята Радослав, понеже не е виждал това животно, обитаващо тундрите на кашепската Антарктида) „подушва“ Шишарката, но няма да я яде и заради това е недоволен. Бухалът се смята за умна птица, символ на знания (най-вече на самодивската мъдрост, която най-много цени медицината и биологията), но завижда на птицата Уруруй, която пищи на всеки кашепски час и е смятана за покровител на точните науки. Затова бухането на бухала цели да смути четирикрилото създание, пряк потомък на археоптерикса, за да обърка то часовете и да се изложи. Морското конче е риба, която не прилича на риба, заради това помежду им няма разбирателство (изобщо, противопоставянето на зодиите не води до пряк конфликт, а до сдържана неприязън, която рядко се изразява в правенето на дребни пакости; от друга страна двете свързани зодии са принудени да живеят заедно, както е в природата). Върколакът е добър персонаж, но периодично „зъбите му го зоват към плячка“, затова косматите пастири никога не се усмихват с отворена уста, а когато се смеят, прикриват с лапа зъбите си — естествено, ако по същото време не е настъпило тройно пълнолуние…
Листата са храна на двухоботните слоновидни гиганти, но от това страдат дърветата и си отмъщават, като раждат опияняващи плодове, които притъпяват апетита на огромните животни.
Единственият пряк конфликт в кашепския зодиак е Лястовицата и Водното конче, понеже насекомото лови комари и мухи, отнемайки храната на птицата, и е възможно в един момент лястовицата да започне да напада съперниците си, след като не са останали други мушици за ядене.
Мидата и Охлювът са подобни същества, ала едното предимно е неподвижно, а другото обитава и сушата. Вярва се, че охлювите изпълзели на брега, за да търсят диаманти, понеже не могат да образуват перли под черупките си.
Саблезъбът (Голяма котка) се издава с това, че оставя следи; младшата му съответна зодия обаче носи името Вълча диря — загатната е конкуренция между двата хищника. Двуглавият Тегли-бутай често тъпче самодивските цветя, които имат неблагоразумието да поникнат извън уюта и закрилата на гората. Фениксът (единственото „митично“ същество в кашепския зодиак, което няма жив аналог) и Нощната пеперуда еднакво са привлечени от огъня, но пеперудата загива в пламъка, а фениксът се преражда. Водната змия и Саламандрата също са конкуренти, но пряко не се срещат — когато змията изпълзява на сушата да снася яйца във влажния мъх, земноводното влиза в блатото, за да мята хайвера си, тоест двете животни не се обичат и се стремят да се избягват. И накрая Невестулката има Нокти, но предпочита да се брани и да напада с челюсти въпреки приликата си с Голямата котка и „малките саблезъби“ — подобните на познатите ни котки дребни хищници, отглеждани като домашни животни (и пазачи) единствено в Земемория.
Диверсанти
„И защото слънцата даряват светлина и живот, затова казваме някому:
слънце мое, за да изразим обичта си към него или нея.“