Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Физическите мерки обикновено са кратни на числата 3, 9 и 12, понякога 5, както и на техни произведения. Основна единица е „прелет“, тоест разстояние, преодолявано с „един замах на крилете“ на змей, който няма причина да бърза. Смята се, че един здрав млад грамор може да пробяга същата дистанция за времето една УРИ („час“), тоест за малко повече от земните човешки 53 минути, а на такова разстояние един върколак не би се изпотил дори.
Въпреки че прелетът е разделен на съобразени с телесните пропорции и възможности на повечето фамо-граморски племена, тази единица е привързана към размерите на друго небесно тяло — кашепската луна Ишчел, гнездовището на змейовете.
Единствената пряко съобразена с естествените разстояния кашепска единица е „връст“, част от дължината на екватора на Кашеп.
За „извънсистемни“, но достатъчно популярни единици се смятат мерките за височина и дълбочина:
джуджешки бой — около 1,15 м
ръст — 1,60 м
борейски ръст — 1,80 м
„прът“ = 3 ръста
„дърво“ = около 30 м
„пропаст“ (респективно „стръмнина“) — около 81 м, като по-често се използва за дълбочина, равна на 9 „дълбоки кладенеца“.
Руната „тежина“, обща за почти всички народи на Кашеп (освен локални понятия с ограничено приложение), всъщност отчита маса, тоест на Кашеп и на Ишчел имат различни стойности като тежест заради различната гравитация на двата свята.
Основна единица е „галу“, която съответства на 18,8 г, или 1/1212-та част от масата на Змейската земя (луната Ишчел) — фактически 16 г за Ишчел или тегло 20 грама за Кашеп.
Често като еталон се използва мярката „камък“, която има маса 242 галу, равни на 4,840 кг тегло на Кашеп или близо 4,550 кг на Земята.
За най-голямата от единиците за тежест се смята „клех“ — 1/12 от масата на най-дребната кашепска луна.
За вместимост се използва „прегърнат лакът“, фактически — кубичен лакът, въведен от земеморски търговци въз основа на фамо-граморските мерки. Той е равен на 48,348 литра обем или също толкова килограма земно тегло.
Годината започва от деня след Еднослънцие, когато Райко „затъмнява“ Янкул. Визуално това се наблюдава, когато Голямото слънце се намира в съзвездието (на кашепски „звездоклан“) Брадворог-Подушва-Шишарка (фактически две съзвездия, идентични със земночовешкото Козирог). Ала понеже Янкул се движи по орбитата си около Райко, затъмнението му не настъпва точно в момента на „навлизането“ на Райко в Брадворог, измества се. Затова сезонната година тин се отчита от едно Еднослънцие до друго, а звездната година яр — между две последователни издигания в зенит, точно по полунощ, на звездоклана Охлюв-и-Мида, противоположен на Брадворога и Шишарката. Същата нощ е и най-дългата. Съвпадането на началото на звездна и сезонна година става на всеки 12 яра и 11 тина — основата на кашепския календар.
► Писменост и календар
„Азбуката“ се използва като система знаци с определено фонетично звучене (така, както например българите използваме буквите) само на Борейските острови и търговските градове на земеморските търговци по останалите континенти. За останалите кашепски народи „Рунището“ е свод от универсални писмена, познати на всички кашепски народи и раси, като понякога има разлики в начертаването, варианти на една или друга руна.
времеденнощситлаколо ераЮГХА9 ануни; 101 088 яра (133 942 земни години)Орбиталните движения в системата се повтарятепохаАНУН12 асу; 11232 яра (14 882 земни години)Свързан с орбиталния период на планетата Анунхет„хилядолетие“АСУ12 иги; 936 яра (1240,2 земни години)Свързан с орбиталния период на планетата Асуон„век“ИГИ