Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Песни, поговорки и други литературни умотворения, в които са важни и самите словесни изрази, находчиви сравнения и точно съчетани думи, обикновено са предмет на устното творчество и ако се записват, то става по „борейския обичай“, тоест руните-писмена се използват в качеството им на фонетични знаци. Извън Архипелага този начин не е много популярен, но когато се налага, например при записване на лични имена и специфични названия, то думата или цялото изречение се маркира с руноглифа „говор, реч“. Тогава става възможно фиксирането на непознати за кашепците понятия, при които се съхранява и чисто звуковата информация. Например, името „Радослав“:
— в случая помощни символи за начало и край са излишни поради указателя за фонетично прочитане.
По този начин, извън фонетичния запис, руноглифните текстове фактически служат като „паметни бележки“ на разказвач, който запомня дадени книги наизуст и само се ориентира по писмената. Така че сложните по съдържание книги остават неясни за непосветен читател — от него се изисква усилие да ги разбере изцяло, вместо да придобие най-обща представа за какво става дума в този или онзи текст.
Съхраняването на смисъла и пренебрегването на подробности в литературната форма се обяснява със схващането, най-вече на фамо-граморите, че разумните същества не бива да затъват прекомерно в иначе неизбежните заблуди на Лъжовния език, присъщ на хората и способен да ги превърне в атълани, тоест същества, които вярват на собствените си представи за света, а не на самия жив свят.
Затова и речта им е примитивна откъм думи, но се допълва от мимики, жестове, интонация, както и елементарни телепатични внушения за уточняване на изказваната мисъл. Естествено, този начин за комуникация трудно се поддава на БУКВАЛНО документиране със средствата на писмеността, но руноглифната система на Кашеп заобикаля пречките и се справя с проблема достатъчно успешно, за да остава почти непроменена вече няколко хиляди години, благодарение на вътрешното си богатство от възможни съчетания.
Както казват мъдреци от най-многобройните кашепски раси — „Което не може да се начертае с измислените руни, не струва да се помни“. Но също така е казано, че „Ум, родил нова, досега незнайна, ала полезна руна, не е похабил Съдбата си“.
Както и:
„Непълното виждане и малкото думи държат ума буден да се стреми да види всичко и да разкаже какво е видял — първо на себе си, а после и на другите“.
Тоест, не съвсем според човешката практика с увеличаването на знанията механично да се увеличава и количеството думи в речника.
Кашепци са знаменити с пестеливостта си по отношение на всичко, без което можеш да си останеш щастлив и да осъществиш Съдбата си — като разумно създание, а не животно без ясна мисъл…
Помощни и други руноглифи („Безименни“ руни)
Към Безименните руни спадат и символите, използвани като знаци за мерни единици и числа.
Изключения: руноглифите „начало“ и „край“, макар да спадат към „безименните“, сред граморите все пак имат имена — Аш и Л’тем.
Останалите „ключови“ или „базови, основни“ понятия се съдържат в 81 именни („азбучни“) руни, както и техните версии — така чрез комбиниране и съчетаване се получават нови „думи“.
Още веднъж следва да се подчертае, че обърнато или огледално изписана руна (или допълнителен, „неазбучен“ руноглиф, така наречените „безименни руни“) сменя своето значение. Така руната „йохе“ сама по себе си като понятие се тълкува „дясно, надясно, десен, дясна страна“; обърната огледално, тя се превръща в понятие за „ляво“; изобразена с главата надолу, се разбира като въпросителното „откъде?“ и „накъде?“. От безименните руноглифи същото е и със символа „тук“ (което значи и „намирам се тук“) — огледален негов образ значи „там“, а обърнатите два варианта — „преди“ и „след“ (понятието „сега“ негласно присъства в цялата граматика, всичко записано става „сега“).
Колкото „отразени“ и „обърнати“ варианти допуска видът на една руна, толкова тя е „многозначна“. Симетричните руни са свързани понятия, на които кашепците не намират пряка смислова опозиция.
Любопитно съчетание на руни е обърнат знак за „живот“ (не-живот) и „занаят“ или „животно“ — това се разбира като „машина, механизъм“ или „голем“ (подвижна фигура от глина), но и „робот“. Стряскащото за кашепците понятие „мъртвак“ се пише с двуруние „не-смърт“+"не-живот".
Съществуват някои двуруния, изписвани слято, понеже първоначално са и име на някакъв обект — например звездата Изда Стож, която е полярна, означава също и „север“, а „юг“ се бележи като „обратна на север посока“, при което наглед „непроменимият“ руноглиф „посока“ е изобразен килнат, тоест сочи, че изразява „противоположно“ понятие.