Слънце недосегаемо (роман-изповед)

По същество руните са йероглифи, всяка със свое име и закрепено основно понятие. Асиметричните руноглифи допускат „огледално“ (ляво и дясно) и обърнато с главата надолу начертаване, при което се променя и влаганият в символа смисъл. Съчетанията на две или три руни също образуват ново понятие. За да се разчитат правилно, писмената се съпровождат от „неподвижните“ знаци, които не подлежат на „отразяване“ или „обръщане“ — руноглифите „начало“, „край“ и „разделител“. Началните („отварящи“) символи бележат началото на един текстови низ (изречение или текст), крайните („затварящи“) отбелязват завършека му. Разделителите обособяват думите от редицата на текста, който може да има произволно по посока написване, включително и „витиевато“ изобразяване, според очертанията на голям символ или рисунка (например каноничното изображение на „Голямата руна“ като цяло представлява един от символите на голямото слънце Райко, много подобно на един от най-древните соларни човешки знаци — свастиката, осквернена през съвременната ни хорска епоха от патологични масови политически движения).

И така, много често надписите се придружават с поясняващи рисунки, масова практика също е контурите на „илюстрацията“ да задават рамки на самия текст. Така, освен формата на „Голямата руна“, и неканоничната „геоложка“ история на Кашеп е вписана в изображение на костенурка (образ на цялата планета).

Удвоен разделител бележи край на изречение, а утроеният следва да се тълкува като край на абзац. Основните руни са 27 — „старши руни“. По посока, обратна на часовниковата стрелка, следват групата на 27-те „десни руни“, нататък са „отразените“ и после — „левите“. Разделението им има календарен смисъл. Подредбата им може да се чете по раменете на свастиката към центъра и обратно, завъртайки диска с изображението на „Голямата руна“, като комплект смислени текстове, които съдържат легенди за еволюцията на Всемира, света Кашеп, развитието на живота и събитията от историята на кашепските народи до момента на гибелта на земнореалната страна Атлантида.

Особеното при всички елементарни йероглифни текстове, когато се записват произволни теми, е това, че фиксираното с руноглифи съдържание може да бъде прочетено независимо от говоримия език както на автора, така и на читателя. При това естествено се губят буквалните изрази и остава само основният, в общи линии еднозначно тълкуван сюжет или информация.