Слънце недосегаемо (роман-изповед)

Удвоените и утроените еднакви руни „засилват“ или „уголемяват“ значението им — така от символа „вода“ се получават понятия като „река“, „езеро“, „море“; но също така може и да маркира множествено число. Допустимо е дори символът „крачка“, използван като мерна единица, да се удвои и да се изтълкува като „бягане, тичам“ или „бързане, бързам“.

Пример за по-сложни съчетания са трирунията „Изгрев“ и „Залез“. Естествено, уточнява се за изгрева на кое слънце става дума. При това „Янкул-изгрев“ буквално се чете като „Янкул се събужда“ (противоположно-сън, тоест будно състояние, и сърце); съответно залезът на Червеното слънце е записан като „Янкул заспива“ (сън + сърце). Изразът „Янкул-край“ („Янкул-начало“), както е в понятието за изгрев или залез по отношение на Голямото слънце, всъщност е астрономически термин и няма нищо общо с изгряване и залязване. Дължи се на известния на кашепци факт, че Райко е „неподвижен“ център на системата им, а Янкул го обикаля като останалите малки и големи планети.

Действието се изразява чрез съчетаване на руна с руноглиф „сърце“ (в примера с „Янкул заспива“, макар че символът „сън“ по принцип означава и съществително, и глагол, знакът за глаголност уточнява смисъла на трирунието, защото двурунието Янкул+сън е един от изразите за съновидение). Обърнато сърце бележи въпрос в най-общ смисъл или съмнение. Двойно сърце значи „истина“. Единичната руна винаги се тълкува с първото си значение, когато не личи дали е написана огледално или липсва помощен символ, който сочи как е ориентирана (нагоре или надолу).