Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

Не му остана време за отговора, хоп, изпратиха го на Земята в прекрасна клиника в XVI район в Париж, Франция. Там Горе се надпреварваха, за да ги спуснат във въпросната клиника. Четири звезди. Прочути лекари, подбран персонал. Внимателно, буквално безупречно отношение. Още с пристигането топла баня и милувки. Животът му започна добре. Щастие, удобства, дупето на топло и двама дебели и бузести любвеобилни сладури, сведени над бебето в сини ританки. Нещата се изпортиха, когато се появи Летящата чиния. Щом я видя за пръв път, той прояви отличен рефлекс: направи знака за защита, който научи Там Горе, за да се предпази от дявола: събра палците и показалците в ромб, кръстоса крака. Затвори входа. Онази не успя да се добере до него. Провали се обаче със защитата на майка си. Тя опра пешкира.

Време беше да вземе нещата в свои ръце.

Да неутрализира Летящата чиния. Всички неприятности идваха от нея. Както при старото полицейско правило: кой се облагодетелства от престъплението? Беше го прочел на опаковката на караме-лен бонбон. Много приятни шегички научи от опаковките. Помагаха да си стъпиш на краката, когато паднеш на Земята. Незабавно ти позволяваха да се ориентираш в общите насоки на света. Освен това бяха едно от редките неща за четене, до които има достъп бебето, като изключим книгите с по една гласна на цяла страница. Страхотно четиво, нямам думи! Направо да накълцаш завесите, че да скалъпиш цяло изречение!

Дълбоко се замисли, докато дъвчеше карамеления бонбон, и стигна до заключението, че Летящата чиния ги беше омагьосала. Беше сключила договор със силите на Злото и чевръсто, абракадабра, тука ли си там стой, си беше опекла работата. Ето как един ден, когато Малката глупачка го беше чучнала пред телевизора - той прекарваше цялото си време пред телевизора да гледа идиотски предавания, измислени с цел да ти размекват мозъка, - забеляза нещо, което му напомни за друго нещо. Една вещица правеше магии и си бръчкаше носа. Стори му се странно, защото въпросната програма имаше страхотен рейтинг. Всички я гледаха с възхищение, не че вярваха. Наричаха това зяпане развлечение. Горките! Ако знаеха само... Развлечението може да е с две крила на гърба или две рогца на челото и няма нищо общо с тези измишльотини! Друг път изгледа един филм, седнал върху омазаните си памперси, които Потайната глупачка сменяше когато й скимне, филмът се казваше „Дух“. Твърдяха, че бил бло-кбъстър, тоест казано с нормални думи, бил пожънал огромен успех. И вместо да се замислят върху поуката от филма, който обясняваше съвсем точно как стоят нещата Там Горе, те бяха запомнили само лю-бовната история! Красивата Деми Мур плачеше, докато формираше глината на грънчарското колело. Този ден той беше удрял като луд по леглото си, за да ги стресне и да ги накара да осъзнаят, че е така. Точно така! Добро и Зло! Мрак и Светлина! Демони, които се промъкват навсякъде, и Светлина, която се бори срещу дявола! Нищо! Не бяха разбрали нищичко. Полудяваше, защото непрекъснато трябваше да удря по всичко, което му се изпречеше пред очите. Беше нахапал юмрука си до кръв с единственото си зъбче, а те му бяха направили забележка. „Много е необуздан“ - заяви Жозиан, ококорила очи. Не необуздан! - пенеше се той и лигите се стичаха по брадичката му: проницателен!