Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Седнах на пода до леглото под удивените погледи на приятелите си и леля Елиза. Решавайки, че щом се каня да се свързвам със Стил, трябва най-малкото да имам някакъв контакт с него, аз сложих ръка на рамото му.
— А ти самият добре ли си? — предпазливо попита друидката.
Не отговорих на въпроса й, вместо това затворих очи и се заех с подготовка за напускане на тялото. Смътно чувах как приятелите ми известно време ме гледаха, а след това излязоха, оставяйки Кейтен да дежури до мен. Нямах представа как да проникна в главата на Стил с помощта на забранената магия, но пък знаех с кого мога да се посъветвам на тази тема.
Не знам колко време ми отне да постигна нужното състояние, но в крайна сметка успях да напусна тялото си и да попадна в така наречения астрален свят. Мирон ме уверяваше, че ще чуе зова ми по всяко време и ако не е прекалено зает, непременно ще отговори.
— Мирон!
Разбира се, просто да стоя в астралния свят и да викам името му явно не беше достатъчно. Трябваше да се направят и няколко специални танцови движения, на които ме научи Пазителят. Чувствах се малко глупаво, докато въртях бедра и виках името му. Освен това не можех да се отърся от чувството, че всъщност Мирон измисли всичко това само за да се изгаври с мен. Особено силно ме измъчваха подозренията по време на изпълнение на движенията, смътно напомнящи на езда на кон. Е, кой би могъл сериозно да измисли такова заклинание, а?
— Уха, Закари-стайл — каза вместо поздрав Мирон, появявайки се точно пред мен, и се преви на две от смях.
Прекратих заклинанието-танц и търпеливо зачаках, докато спре да се кикоти.
— Ох — изхълца той, докато се съвземаше. — Следващият път ще е достатъчно и обикновено повикване, можеш да минеш и без заклинание.
Много ми се искаше да кажа на шегаджията всичко, което си мисля за него, но сега изобщо нямах време за това.
— Спешно се нуждая от консултация.
— Консултация — може — съгласи се Пазителят. — Какво се е случило?
— Помниш ли, че ти разказвах как спасих един младеж от раздвоение на личността?
Мирон се прозя.
— Онзи, който след това пак полудял? Да, чух нещо. Такъв спасител като теб и на врага си не пожелавам.
— Не всички са толкова умни и знаещи като теб — измърморих аз. — На някои им се налага да се учат от грешките си. Спешно трябва да върна разума на моя приятел, можеш да го видиш ето там на леглото, в добре фиксирано положение.
— Мило — усмихна се Пазителят. — Да не мислиш, че е толкова просто да се върне разума на човек, обединяващ две личности в едно? Може би го искаш нахвърлено на брошура от няколко странички? А след това и набързо да ти опиша целия механизъм на работа на Коридора на съдбата?
Озадачено се почесах по врата.
— Но какво да правя тогава…
Не знам защо изобщо реших, че ще мога просто така да върна разума на Стил. Прекалено много повярвах на себе си или на всемогъществото на Пазителите?
— Защо не го убиеш, да не се мъчи? — предложи Мирон, но като видя изражението на лицето ми, побърза да добави: — Или ме убеди да те консултирам по време на целия процес. Но не съм сигурен, че имам това право. Все пак пряко въздействие на астрална магия е сериозно нещо, недопустимо е за Пазители.
Имах впечатлението, че отдавна е взел решение и сега просто издевателства над мен.
— Последно, ще ми помогнеш ли?!
— Добре. Ще ти подсказвам какво и как да правиш, но трябва сам да ни преместиш в съня на приятелчето си. За да направиш това, е необходимо да го докосваш. Върни се в тялото си и хвани ръката му, а още по-добре — легни до него.
Тук не можах да сдържа усмивката си.
— Вече е направено. Не съм толкова глупав, колкото си мислиш.
— Защо тогава ме баламосваш? — въздържа се от похвала Пазителят. — Да почваме.
— Ъ-ъ-ъ… и какво да правя?
— Седни на пода до тялото си и започни да медитираш.
— В астралния свят?!
Според мен това изглеждаше малко странно: да медитирам, за да вляза в астралния свят, а след това отново да медитирам в медитацията? Прекалено усложнено.
— Слушай възрастните — изсумтя Пазителят. — Влизаш в състояние на медитация и оттам се опитваш да усетиш тялото си. След това по усещанията на тялото ти в мястото на съприкосновение с твоя приятел преминаваш в неговото съзнание. А аз ще те последвам.