Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Ще приказва, ще приказва и ще спре — рече спокойно Вик и преметна крак въз наборния плот. През затворения прозорец зад гърба на Хорас отчетливо долетя чирикането на червеношийката. Вик я виждаше на перваза — мъничка малка червеношийка. Падаше здрач. Запита се дали птичката е гладна, или нещо я тревожи. Миналата пролет двойка червеношийки си беше свила гнездо в ниската каменна стена откъм задната страна на постройката.
— Дано да е така. За какво мислиш?
— Да си призная, мислех за червеношийката — отвърна Вик, като стана и отиде да надзърне от задната врата. Под дървото имаше още от трохите и парченцата лой, които Карлайл беше наронил сутринта. Вик се върна. — Може би просто ни казва „добър вечер“, но исках за всеки случай да проверя, защото миналата пролет се наложи да пропъдим от гнездото една змия.
Хорас се усмихна малко раздразнено.
— Никога не мога да разбера дали се преструваш, или наистина ти е безразлично, Вик.
— Не ми е безразлично — отвърна Вик. — Но не забравяй, че от доста години живея така.
— Да, зная. И не бих желал да ти се меся. — Хорас изведнъж повиши глас. — Но можеш ли да си представиш Ивлин или пък Мери да тръгнат по къщите да разправят, че мъжът им е убиец?
— Не мога. Но винаги ми е било ясно, че Мелинда е омесена от друго тесто.
Хорас се разсмя някак отчаяно.
— Какво смяташ да правиш, Вик? Тя иска ли развод?
— Засега не е отваряла дума за развод. Да не е казала нещо на Мери?
Хорас го изгледа едва ли не озадачено.
— Не е, доколкото знам.
Известно време мълчаха. Хорас се заразхожда между двете маси с ръце в джобовете на сакото си, сякаш внимателно измерваше с крачки площта. Вик се изправи и пое дълбоко дъх. Коланът му се смъкна и той го стегна една дупка навътре. Нарочно ядеше по-малко напоследък и беше започнало да проличава.
— Добре де, какво й отговаряш, когато те обвинява? — не издържа Хорас.
— Нищо! Какво да й отговоря? Какво изобщо може да й се отговори?
По лицето на Хорас отново се изписа неприкрита изненада.
— Много неща бих й казал на твое място — че не мога вече да търпя, че това са години наред, че е прехвърлила всяка граница на… на търпението ми. Не мога да си представя обаче, че тя вярва каквото приказва — додаде той разгорещено. — Иначе не би живяла под един покрив с тебе!
„А всъщност тя и не живее“ — каза си Вик. Разгорещеността на Хорас го притесни.
— Не знам какво да правя, Хорас, наистина не знам.
— Минавало ли ти е някога през ум, че тя може да… да е малко откачила? Не съм психиатър, но я наблюдавам вече от години. Нейното не е просто самозабравяне или глезотия.
Вик усети нотка на враждебност в гласа на Хорас и по стар навик се настрои в защита на Мелинда. За пръв път Хорас показваше неприязън към нея.
— Струва ми се, че няма да продължи дълго.
— Но това е нещо, което по-късно няма да може да се оправи — възрази Хорас. — Никой няма да го забрави, Вик. А май вече целият град знае, че тя те обвинява. Що за жена е това? Просто не разбирам как още търпиш.
— Търпял съм толкова много — въздъхна Вик, — че, изглежда, ми е станало навик.
— Да се самоизмъчваш, така ли? — В погледа на Хорас имаше приятелска загриженост и болка.
— Е, не е чак толкова лошо, колкото си мислиш. Имам достатъчно сили, Хорас, недей да се безпокоиш. Моля те. — Вик го потупа по рамото. Хорас въздъхна, неудовлетворен от думите му.
— Все пак се безпокоя.
Вик се позасмя и отиде да заключи задната врата.
— Бих те поканил вкъщи да пийнем по нещо…
— Не, благодаря ти — прекъсна го Хорас.
— Така да бъде — засмя се Вик, макар отново да се почувствува страшно неловко, че Хорас се е настроил срещу Мелинда.
— Нека да го отложим засега, Вик. Но защо ти не наминеш към нас? Да знаеш как ще се зарадва Мери!
— Ще остане за някой друг път. Трябва да изнеса аквариумите — май ще вали. Поздрави непременно Мери. А между другото как върви крушата?
— О, много добре — отвърна Хорас.
— Радвам се.
Беше дал на Хорас отвара срещу гъбички да напръска дървото, понеже по листата му бяха започнали да се появяват някакви червеникавокафяви петна.
Докато вървяха към колите, обсъждаха изгледите да завали. Вече се носеше дъх на есен.
— Ще се радваме скоро да те видим — каза Хорас, преди да се качи в колата.
— И това ще стане — усмихна се Вик. — Поздрави на Мери. — Махна весело и се качи в колата.
Завари Мелинда да прелиства някакво списание на дивана в хола.