Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Влизал съм в мини на джуджета — обади се Калис. — Те имат подобни галерии, но това е нещо различно. Това място не е построено от джуджетата. И не е мина.
— Това прилича на град, капитане — чу се гласът на Ру.
— Град ли?
— Е, поне нещо подобно — обясни Ру. — Страничните тунели водят може би до други места — помещения за спане или складове. Но по-широките места, ако сте забелязали, се редуват равномерно — по едно за всеки два входа покрай пътя и всички са с еднакъв размер. Мисля, че са нещо като места за пазаруване.
— Значи това е нещо като централен пасаж, като булевард в един град, само че в посока горе-долу, а не север-юг или изток-запад — обади се Биго.
— Кой би построил такова нещо? — попита Ерик.
— Не знам — отвърна Калис. — Но това сега не е важно. Вече сме почти на равнището на повърхността, затова трябва да потърсим изходи навън. Тръгвам да проуча следващия коридор, до който стигнем. Искам хората да лагеруват на следващата „пазарна“ зона, която намерите.
— Вече е привечер, нали? — попита дьо Лунвил.
— По моите сметки след час ще се стъмни — каза Накор някъде отзад.
— Може би малко повече, към два часа — отвърна Калис.
— Как разбрахте? — промърмори Ру.
— Ще се върна преди изгрев — каза Калис в тъмнината. По гласа му личеше, че се усмихва.
След това тръгна напред и уморената колона го последва. Стигнаха до следващото разширение и с удоволствие се разположиха за нощна почивка.
В пещерата Ерик губеше представа за времето. Калис бе подхвърлил на дьо Лунвил, че са минали два и половина дни в път, което според неговата оценка се равняваше на четирийсеткилометров преход от хълма до подножието на планините, включително изкачването във вътрешността на висок връх. Ерик чувстваше, че са отишли много надалеч, но разбираше, че са загубили много време в изкачване на спираловидната пътека в планината.
В началото на деня Калис бе казал, че е убеден, че околността е пуста, но в гласа му имаше нещо и Ерик разбра, че не иска да споделя всичко, което знае. Младежът постоянно си повтаряше да не си търси белята, а да си гледа работата, но не можеше да се сдържи да не проучи какво се крие зад думите на капитана.
Една от добрите вести, които Калис донесе, бе, че вече се приближават към мястото, откъдето ще излязат от лабиринта на тъмните проходи и високите пещери. На едно място се бе поколебал между два широки тунела, единият наклонен надолу в планината, другият извиващ леко нагоре. Ерик почувства, че Калис иска да поеме по тунела, водещ към сърцето на планината, но все пак продължи да се изкачва нагоре. Ерик се чудеше какво ли е привлякло Калис към другия тунел.
На следващия ден войникът, който носеше снопа с факлите, каза, че вече свършвали. Калис не отговори нищо.
Всички почувстваха внезапен страх, като си помислиха, че ще се движат из тези тъмни тунели без светлина. Почнаха да гасят факлите, докато спят. Първата нощ, когато Ерик се събуди в пълна тъмнина, трябваше да се бори с внезапното желание да не извика. Никога не се бе пробуждал в такъв плътен мрак и остана легнал, заслушан в тъмнината. Разбра, че не само той се е събудил, защото чуваше забързаното дишане на хора, които очевидно не спяха, дори тихото хлипане на един-двама, очевидно ужасени така дълбоко, че той почти ги разбираше.
По обяд на петия ден спряха да хапнат от все по-малките си дажби. Водата също беше проблем, защото имаха само два големи меха и няколко по-малки, напълнени в един подземен басейн предната сутрин. Но наблизо не се забелязваше следа от вода и Калис нареди на хората да пият пестеливо, като че ли са в пустиня, по една глътка и нито грам повече.
Когато понечиха да тръгнат отново, в тунела проехтя далечен трясък, като че ли се срутваха скали. Калис даде знак за пълна тишина. След малко дьо Лунвил прошепна:
— Срутване?
— Може би — отвърна капитанът. — Но трябва да се уверя. — Той посочи нагоре и после вляво. — Ако не се лъжа, малко по-нависоко ще стигнете до отвор, който води директно на повърхността. В него се вижда нещо като светлина. Завива вляво. Избягвайте всички тунели, водещи надолу или надясно. — Той се усмихна криво. — Когато ви настигна, вече трябва сте на повърхността. Ще се върна веднага след като се уверя, че нищо не ни заплашва.
— Искаш ли факла? — попита дьо Лунвил.
— Мога да виждам и без факла. А ако ни преследват сааурци, не искам да ги насочвам след себе си.