Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Бяха накарали посетителя да изчака навън, което означаваше, че не е монах.
— Кой е той? — попита Филип.
— Жена е.
Първата ужасяваща мисъл на Филип бе, че е курвата, която го бе заговорила пред монетния двор, но нещо в изражението на послушника му подсказа, че не е това. Днес беше срещнал погледа на друга жена.
— Как изглежда тя?
Момчето сбърчи лице с отвращение.
Филип кимна разбиращо.
— Реган Хамли. — Що за беля му беше скроила сега? — Ще дойда веднага.
Тръгна бавно и умислено около портиците и излезе вън на двора. Трябваше да е нащрек, за да може да се оправи с нея.
Стоеше пред приемната на манастирския иконом, загърната в тежко наметало и скрила лицето си под качулка. Погледна Филип с такава нескрита злоба, че почти бе готов да се обърне и да се прибере моментално, но го беше срам да избяга от жена, тъй че остана на място и запита:
— Какво искате от мен?
— Глупав монах — изсъска тя. — Как може да сте толкова глупав?
Лицето му почервеня.
— Аз съм приорът на Кингсбридж и би било по-уместно да се обръщате към мен с „отче“ — рече той, но за негово огорчение гласът му прозвуча по-скоро сприхаво, отколкото властно.
— Добре, отче. Как можете да си позволявате просто ей така да бъдете използван от онези двама алчни епископи?
Филип си пое дълбоко дъх.
— Говорете ясно — каза ядосано.
— Трудно е да намеря достатъчно ясни думи за толкова безмозъчен като вас, но ще се опитам. Уейлрън използва изгорялата църква, за да получи земите на графство Шайринг за себе си. Достатъчно ясно ли говоря? Схванахте ли тази идея?
Презрителният й тон продължаваше да го дразни, но не можа да устои на изкушението да се защити.
— Нищо непочтено няма тук. Приходът от земите ще се използва за строежа на новата катедрала.
— Какво ви кара да мислите така?
— Ами в това е цялата идея! — сопна се той, но червеят на съмнението вече бе започнал да гризе ума му.
Презрителният тон на Реган се промени и тя заговори лукаво:
— А дали новите земи ще станат собственост на приората? Или на диоцеза?
Филип я зяпна за миг, след това извърна очи. Лицето й бе твърде отвратително за гледане. Беше работил над плановете си с допускането, че земите щяха да са на приората и под негов контрол, а не на диоцеза и под властта на Уейлрън. Но сега си спомни, че докато бяха с краля, епископ Хенри изрично бе помолил земите да се дадат на диоцеза. Филип беше приел, че е грешка на езика. Но не беше поправено, нито тогава, нито след това.
Изгледа подозрително Реган. Не беше възможно да е знаела какво ще говори Хенри с краля. Възможно беше да е права. От друга страна, можеше просто да се опитва да го въвлече в неприятност. Щеше да спечели всичко от един спор между Филип и Уейлрън в този момент.
— Уейлрън е епископът… трябва му катедрала.
— Много неща му трябват — вметна тя. Зазвуча не толкова злонамерено и по-човешки, когато започна да се аргументира, но на Филип все още му беше трудно да задържи задълго погледа си върху нея. — За някои епископи една хубава катедрала би била първа по важност. За Уейлрън съществуват други по-необходими неща. Все едно, ако той държи връзките на кесията, ще може да ви подхвърля милостиво толкова, колкото му харесва. На вас и на строителите ви.
Филип осъзна, че поне за това бе права. Ако Уейлрън събираше рентите, естествено щеше да задържа част за своите разходи. Той сам щеше да може да определи каква да е тази част. Нищо нямаше да може да го спре да отклони средства за цели, които нямат нищо общо с катедралата, ако решеше така. И в началото на месеца Филип така и нямаше да знае дали ще да може да плати на строителите си в края му.
Нямаше никакво съмнение, че би било по-добре, ако приоратът владееше земите. Но Филип беше сигурен, че Уейлрън ще се възпротиви на идеята, а епископ Хенри ще го подкрепи. Тогава единствената му надежда щеше да е да се обърне към краля. Който щом разбереше, че клириците са разделени, можеше да реши проблема, като даде графството на Пърси Хамли.
Точно това искаше Реган, разбира се.
Филип поклати глава.
— Ако Уейлрън се опитва да ме измами, защо изобщо ме доведе тук? Можеше да дойде сам и да отправи същото искане.
Тя кимна.
— Можеше. Но кралят можеше да се запита доколко искрен е Уейлрън, заявявайки, че иска графството, за да може да построи катедрала. Вие приспахте всички подозрения, които Стивън можеше да има, като се явихте тук в подкрепа на претенцията на Уейлрън. — Тонът й отново стана презрителен. — И изглеждате толкова жалък в мръсното си расо, че кралят ви съжалява. Не, Уейлрън постъпи много умно, като ви доведе тук.