Последна саможертва

бърт ме промени... – В интонацията ѝ се прокрадна злъч, кога-

то изговори името му. – Ами, не исках да изоставя къщата си,

леглото си. Мразех се заради това, което бях направила. Ис-

каше ми се да бях смъртоносно прободена. И тогава Дмитрий

поговори с мен... Каза ми, че чувството за вина е неизбежно,

че дори само този факт доказва, че не съм стригой. Но ми

каза още, че това не бива да ме спира да се върна отново към

живота. На нас ни е даден втори шанс, на него и на мен. Не

можем да го пропилеем. Добави също, че му е отнело известно

време, за да осъзнае това, и че не иска аз да повтарям същите

грешки. Посъветва ме да се върна към живота, към красивото

в него, към хората, които обичам, преди да е станало прекале-

но късно – дори и да ми е трудно. Да се отърсиш от миналото

си на стригой... това е като огромна тежест, винаги те смаз-

ва. Той се закле, че повече няма да позволи на това бреме да

го владее – което, повярвай ми, звучи благородно, но е много

трудно постижимо – и че няма да позволи животът му да се

окаже безсмислен. Вече е изгубил някои неща, и то завинаги,

но няма да се откаже от останалото.

– Той ти е казал всичко това? Аз... аз не съм сигурна какво

означава дори половината от казаното. Посъветва ме да се

върна към живота, към красивото в него, към хората, кои-

то обичам, преди да е станало много късно.

– Понякога и аз не съм сигурна. Както споменах, по-лес-

но е да се каже, отколкото да се направи. Все пак си мисля,

че той ми помогна да се възстановя по-бързо, отколкото ако

трябваше да се справям съвсем сама. Благодарна съм му. А

колкото до теб и твоята аура... – Леката усмивка се завърна на

устните ѝ. – Е, сама трябва да откриеш отговорите. Не вярвам

в сродните души или поне не съвсем. Според мен е смешно да

 354 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

се мисли, че на света за всеки съществува само една сродна

душа. Ами ако се окаже, че твоята „половинка“ живее в Зим-

бабве? А какво ще стане, ако роденият за теб умре млад? Ми-

сля също, че е смешно да се твърди, че „две души могат да се

слеят в една“. Трябва да държиш на себе си. Но вярвам, че има

души, между които се постига пълен синхрон, които са като

огледално отражение една на друга. Виждам синхронността в

аурите им. Мога да видя и любовта между тях. Трябва сама да

решиш какво да правиш с тази информация, ако изобщо ѝ се

доверяваш.

– Без прибързване – промърморих аз.

Тя сякаш се канеше да сложи край на съня, но сетне се спря

и ме изгледа пронизващо.

– Внимавай за едно нещо, Роуз. Твоята аура много подхож-

да на аурата на Дмитрий, но двете не са идентични. Тази на

Дмитрий е осеяна с тъмни петна, останали от травмата му. Но

тези петна избледняват с всеки изминал ден. В твоята също

има мрак – но не избледнява.

Потръпнах.

– От Лиса е. Това е мракът, който отнемам от нея, нали?